В статията ми за профила на насилствения извършител вече очертах основните му същностни характеристики. Поради това, в тази статия, която надгражда предишната, искам да обърна по-специално внимание на друг вид насилие. От него са потърпевши животните. Защото насилието над животни не е просто проява на лошо възпитание или моментна загуба на контрол. То е сериозен психологически, морален и обществен проблем, който разкрива тревожни аспекти от отношението на човека към по-слабите и беззащитните живи същества.
Жестокостта към животните заслужава особено внимание не само заради физическото и психическото страдание, което причинява, но и заради възможните психологически механизми зад подобно поведение, връзката му с други форми на насилие и тежките последствия за хората, които стават негови свидетели или губят любимите си животни вследствие на него.
Какво представлява насилието над животни?
Насилието над животни включва действия или бездействия, които причиняват физическа болка, страх, страдание, увреждане или смърт. То може да бъде физическо, психическо, сексуално, както и свързано с продължително неглижиране и лишаване от необходимите грижи. Насилието върху животни е престъпление, като за извършителите са предвидени наказания съгласно Наказателния кодекс и Закона за защита на животните.
Независимо от формата си, жестокостта към животните е варварски и антихуманен акт, особено когато е извършена съзнателно, с намерение за причиняване на болка или като средство за упражняване на власт и доминация.
За съжаление, животното не може да разбере мотивите на извършителя, да потърси защита или да се противопостави равностойно. И именно тази беззащитност прави злоупотребата с неговото доверие особено тежка.
Връзката между насилието над животни и насилието над хора
В научната литература съществуват множество изследвания върху взаимовръзката между жестокостта към животни и други форми на насилие – домашно насилие, насилие над деца, партньорска агресия и антисоциално поведение. Тази взаимовръзка е известна като The Link – връзката между насилието над животни и насилието над хора.
Изследванията показват, че различните форми на насилие понякога се проявяват съвместно, особено в семейна среда. Затова насилието над животни не бива да се разглежда като изолиран проблем, когато съществуват и други признаци на агресия, заплахи и злоупотреба с власт.
Важно е обаче да се уточни, че не всеки човек, проявил жестокост към животно, непременно ще прояви насилие над човек. По-точно е подобно поведение да се разглежда като сериозен предупредителен признак, който изисква внимание и оценка на риска. Особено тревожни са повтарящите се прояви на жестокост, умишленото причиняване на страдание и получаването на удовлетворение от чуждата болка.
Психологически характеристики и причини за насилието над животни
Насилието рядко има само една причина. То може да бъде резултат от съчетание на личностни особености, преживявания, социална среда и затруднения в емоционалната регулация. Сред възможните психологически фактори са:
1. Стремеж към доминация и компенсиране на безсилието
При някои извършители насилието може да служи за компенсиране на вътрешна несигурност, чувство за малоценност или преживяна загуба на контрол. По този начин упражняването на власт над беззащитно същество може да създава временно усещане за превъзходство и значимост. Болката на невинното животно се превръща в средство за демонстриране на сила. Това не означава, че всеки човек с ниска самооценка е склонен към агресия, а че при определени личностни особености подобен механизъм може да участва във формирането на насилствено поведение.
2. Дефицити в емпатията и пренебрегване на чуждото страдание
Емпатията е способността да разпознаваме и разбираме емоционалните състояния на другите. При някои извършители се наблюдават затруднения в разпознаването на чуждата болка, безразличие към страданието или съзнателното му пренебрегване. Особено тревожно е, когато човек не просто не проявява съчувствие, а изпитва удовлетворение от причиняването на страдание.
3. Преживяно насилие и научени модели на поведение
Преживяното физическо или психическо насилие може да бъде рисков фактор за формирането на определени модели на мислене и поведение. Но фактът, че някой е бил обект на насилие, не го превръща автоматично в насилник. Въпреки това човек, израснал в среда, в която агресията е нормализирана, може да възприеме насилието като допустим начин за разрешаване на конфликти и упражняване на контрол. Тук е важно да имаме предвид, че миналата травма може да обясни определени затруднения и поведенчески модели, но никога не оправдава причиняването на болка и страдание.
4. Неспособност за овладяване на фрустрацията и прехвърляне на вината
При недостатъчно развити умения за емоционална регулация неудовлетворението, гневът и безсилието могат да доведат до импулсивни и агресивни реакции. Особено показателно е поведението, при което извършителят прехвърля отговорността върху жертвата: В такива случаи той често казва: „Животното ме провокира.“, „Не ме послуша.“, „Само така може да се научи.“
Подобни твърдения представляват опит за рационализиране на агресията и омаловажаване на причиненото страдание. Защото нито едно поведенческо затруднение на животното не оправдава умишленото причиняване на болка.
Психологическите последствия за хората, преживели насилие над любимец
Това е аспект, който често остава встрани от общественото внимание. За много хора домашният любимец не е просто животно, за което полагат грижи. Той е част от семейството, източник на емоционална сигурност, привързаност и ежедневна подкрепа. Когато човек стане свидетел на насилие над своето куче, котка или друго любимо животно, преживяването може да бъде изключително травматично.
Възможните психологически последствия най-често включват: натрапливи спомени и повтарящи се картини от случилото се, кошмари, безсъние и повишена тревожност, чувство за безпомощност и загуба на контрол, силен гняв и усещане за несправедливост, вина и постоянно самообвинение, страх от повторно насилие и затруднено доверие към околните.
При някои хора могат да се развият и симптоми, характерни за посттравматични реакции. Това не означава, че всеки свидетел на подобно събитие развива посттравматично стресово разстройство, но преживяното страдание не бива да бъде омаловажавано.
Вината след насилие над домашен любимец
Едно от най-тежките преживявания след подобна случка са мислите: „Защо не бях там?“, „Можех ли да го спася?“, „Ако бях реагирал по-рано, щеше ли да бъде жив?“
Тези въпроси могат да се превърнат в постоянен вътрешен диалог, който задълбочава психологическото страдание. Важно е обаче човек да направи разлика между отговорността за самото насилие и собствената си отговорност в конкретната ситуация. Тя зависи от това какво е знаел, какви възможности е имал и дали е могъл реално да предприеме действия за предотвратяването му. Когато е имало признаци за опасност, които са били пренебрегнати, или възможност за намеса, която не е била използвана, е важно това да бъде осмислено честно, без бягство от отговорност, но и без саморазрушително самообвинение. Оттук може да започне поемането на отговорност – чрез предприемане на конкретни действия за защита, сигнализиране, търсене на помощ и предотвратяване на бъдещо насилие.
Да признаем какво различно бихме могли да направим не означава да поемем вината за чуждата жестокост. Отговорността за извършеното насилие остава на извършителя, но нашата реакция, когато имаме реална възможност да действаме, също има значение.
Скръбта след загуба на любимец
Смъртта на домашен любимец вследствие на умишлено насилие може да бъде особено тежко преживяване. Човек трябва да се справи не само със загубата, но и с обстоятелствата около нея. Тя може да бъде съпроводена от гняв, ужас, чувство за несправедливост и силна потребност от възмездие.
Понякога страданието се задълбочава и от липсата на разбиране от страна на околните. Някои хора се затрудняват да говорят за загубата си, защото се страхуват, че няма да бъдат разбрани.
Тук трябва да подчертаем, че скръбта по домашен любимец е истинска скръб. Тя не е по-маловажна само защото загубеният близък е бил животно.
Как човек може да се възстанови след насилие над любимия си домашен любимец?
Психологическото възстановяване не означава да забравим случилото се или да престанем да обичаме животното. То означава постепенно да възстановим усещането си за сигурност, да преработим травматичните спомени и да намалим тежестта на вината, страха и безпомощността. Няма универсален срок за възстановяване. Всеки човек преживява травмата и загубата по различен начин.
Справянето при всеки е индивидуален процес, но важни насоки в тази връзка могат да бъдат:
1. Да си позволим да скърбим.
Не е необходимо да потискаме болката или да се преструваме, че сме добре. Важно е да приемем собствените си емоции и да си дадем време.
2. Да прекъснем цикъла на самообвинение.
Необходимо е да разграничим реалната отговорност от мислите, породени от травмата. Неуспехът да предотвратим насилието не ни прави виновни за действията на извършителя.
3. Да възстановим усещането за безопасност.
Поддържането на ежедневен ритъм, достатъчният сън, физическата активност, контактът с доверени хора и техниките, използвани по време на психологическо консултиране могат да помогнат за регулиране на тревожността.
4. Да запазим връзката чрез спомена.
Снимки, лични ритуали, писмо до любимото животно или подкрепа за кауза в негова памет могат да помогнат за постепенното приемане на загубата и намирането на начин да живеем с нея. Важно е да разберем, че да продължим напред не означава да забравим, а да съхраним спомена и обичта, без болката да определя ежедневието ни.
5. Да потърсим професионална психологическа помощ.
Когато натрапливите спомени, тревожността, вината и нарушенията на съня започнат трайно да пречат на ежедневието, е препоръчително да се потърси помощ от психолог. Така човек няма да забрави своя любимец, но ще възстанови способността си да живее пълноценно, без травматичното преживяване да управлява настоящето му.
Може ли човекът, проявил насилие над животни, да се промени?
Промяната е възможна, но не настъпва автоматично и не може да се основава единствено на изразено съжаление. Необходимо е извършителят да поеме отговорност за поведението си, да признае причиненото страдание и да престане да оправдава агресията чрез прехвърляне на вината върху жертвата. Защото истинската промяна се доказва не с обещания, а чрез трайно различно поведение, поемане на отговорност и последователна работа по себе си.
Психологическата работа в такива случаи може да включва изследване на личностните особености, преживените травми, механизмите на агресията, дефицитите в емпатията и затрудненията в емоционалната регулация.
Отношението към животните е въпрос на човечност
Както споменахме, не бива да забравяме хората, преживели или станали свидетели на подобно насилие. Тяхната болка заслужава разбиране и подкрепа.
Същевременно извършителите трябва да носят отговорност за действията си, а при необходимост да получат професионална помощ за преодоляване на агресивното поведение и предотвратяване на бъдещо насилие.
Често чуваме коментари от рода на: „За животните протестирате, а за хората кой ще протестира?“ Но защо трябва да противопоставяме едната кауза на другата? Съпричастността не е ограничен ресурс и грижата за животните не означава безразличие към човешкото страдание. Напротив, способността ни да защитаваме по-уязвимите същества е израз на ценности, които би трябвало да отстояваме във всички сфери на живота. Не е нужно да избираме между защитата на хората и защитата на животните. Необходимо е да реагираме срещу насилието и в двата случая.
Истинската човечност не се измерва само с отношението ни към онези, които могат да ни отвърнат със същото. Тя се проявява най-вече в отношението ни към онези, които са напълно зависими от нашата грижа, отговорност и състрадание.
Всяко животно заслужава живот без страх, болка и насилие. Всяка жертва на жестокост заслужава защита и справедливост. А всяко проявление на насилие изисква не само адекватна правна реакция, но и усилия за предотвратяване на повторението му.