„Невена Невенова от Люлин има интимна връзка с адвокат Петър Петров!“. “Във фирмата ще има съкращения!“. “Инфлацията тръгва надолу от утре!“. „В дюнерите във веригата Х са открити хлебарки!“. „Самолетите пръскат за Ковид!“. “С ваксините ни чипират!“. “Психолозите са мошеници!“.

Всичко гореизброено е само малък нагледен пример за съществуващите в обществото слухове. Поради това, реших да посветя настоящата статия на тяхното създаване, разпространение и приложно поле и да завърша с някои от подходите за справяне с тях.

Какво са слуховете?

Те датират още от древността. Имало ги е преди, съществуват и сега, а едва ли ще изчезнат и за в бъдеще.

Сам по себе си слухът представлява рационално обоснована или халюцинирана информация. Нейната истинност е непроверима, източникът й е анонимен и се предава неформално от човек на човек.

Слухът има важна допълваща функция по отношение на информационните процеси в човешкото общество. Бидейки неформален, той е отговор на дефицит на информация по важни въпроси за обществото. Това го прави много желан, очакван, мотивиращ и необходим. Така например, по време на Априлското въстание апостолите са пускали слухове, че руски офицери подготвят четниците и въстаниците за въстание срещу поробителя. И това е изиграло мобилизираща роля, карало е хората да вярват, че имат някаква подкрепа и гръб в лицето на Русия. Тогава тя е била „братски народ“ и се е очаквало наистина да помогне, както и се е случило. В онзи период това е повдигало и духа на хората.

Слухът се формира проявявайки много силна динамика и това го прави непредвидим. Той се слуша повърхностно – появява се някой, казва нещо, а ние искаме да го повторим. Казваме го на друг, той започва да се съмнява и затова ние трябва да го подкрепим с още факти. Т.е цялата личност се ангажира и проектира в предаването на слуха. Така например, когато някой в обществото знае решението на даден социален проблем, той е с по-висок престиж и авторитет сред другите. А вътрешно в себе си човек иска да бъде такъв авторитет. Затова всеки следващ добавя свои аргументи. И по този начин, пласт след пласт, слух след слух, над един слух се натрупват още аргументи, а пък други се изоставят, като изоставените са тези, които не са достатъчно убедителни. И така слухът постепенно добива стабилност.

След като стабилността е постигната, идва и друг момент – слухът трябва да бъде интересен. Например фалит на финансова компания – зловреден слух, който има за цел да ощети конкуренцията. Както в този пример, така и по принцип, слуховете са предимно „черни“ или съдържат някаква заплаха, което ги прави дисфункционални.

Видове слухове:

Видовото им разнообразие е значително, в зависимост от конкретната ситуация. Съществуват слухове за пандемията, за страх, за отмъщение, конспиративни слухове /самолетите ни пръскат, за да ни влияят/. За слуха няма граници на въображението. А пък когато има напрежение в една област, тогава се появява и втори и трети слух.

Хората, ангажирани със слуховете, проявяват различни роли и имат специфичен принос спрямо въздействието си върху тях и личната си реакция. Те могат да бъдат:

  • инициатори на слуха – създават заплаха, а след това дават надежда и предложение как да се действа
  • апостоли на слуха – допринасят най-много за модификацията на слуха – не са инициатори, но вярват в слуха и го разпространяват. Търсят и аргументи в негова подкрепа
  • възползващи се от слуха – извличат дивиденти от него, въпреки че не му вярват
  • забавляващи се със слуха – могат да му вярват или не, но основната им цел е забавление с конкретната информация
  • неподдаващи се на слухове – хора, които поради свой съзнателен избор и характерови динамики не се поддават на слухове и не участват в тяхното формиране и разпространение.

Функции на слуховете: 

  • информационна функция – те дават отговор на въпросите, които ни тревожат и така успокояват емоцията, която се е събудила във връзка с наша неудовлетворена или застрашена потребност. Така запълват дадено празно пространство или нужда
  • развлекателна функция, илюстрирана като така наречената „колективна дъвка“ – непрекъснато се говори, предъвква докато се изхаби
  • диагностична функция и стойност, защото са оценка на общественото мнение. Поради това управляващите трябва добре да преценяват когато интерпретират даден слух, борят се с него или дават съответно правилно решение на проблема

В допълнение към функциите на слуховете, те също така: 

  • запълват информационния дефицит
  • подготвят ни за реакция по отношение на конкретни събития
  • предоставят модел за поведение, представлявайки едно колективно решение и норма, която въздейства върху цялата общност и с това успокояват индивида, че той е в крак с другите хора, които са жизнеспособни и съществуват

Какви хора са разпространителите на слухове?

В най-общия случай това са лица, които нямат необходимите морал, задръжки, етика и личностни качества, за да мислят за последствията от своето поведение. Поради свои травматични характерови съдържания, липса на автентичност, себепознание и синхрон, те запълват свои вътрешни дефицити, които са пряк резултат от беден вътрешен живот.

Как да се справим със слуховете в обществото и по отношение на конкретна информация?

Всеки трябва да прецени своите ценности и мироглед и на чии данни и съвети да се довери. Тази отговорност е лична. В океана от информация и всевъзможните канали за нейното разпространение е добре да се доверяваме на авторитети, които са доказали надеждността и компетентността си.

Аз лично се доверявам на два основния критерия, които никога не са ме подвеждали. Първият е свързан с надеждността на източника. Това означава да се прецени източникът, който предоставя информацията и компетентен ли е той в областта на това, за което пише или информира. Вторият критерий е достоверност. Тя означава да се установи дали източникът, който вече е преценен като компетентен и надежден, иска да предаде информацията точно или има някакви мотиви, които го карат да я изопачи или отрази непълно или необективно /например имаме авторитет в медицината, който рекламира дадено лекарство, но от друга страна фармацевтичната компания му заплаща за това и той би могъл да бъде недостатъчно обективен в позицията си или съзнателно да я нагоди в нейна полза/.

Как да се справим със слуховете по наш адрес?

Това не е особено трудно, когато сме поработили по себе си, познаваме се, виждаме се, вярваме си и се приемаме, осланяйки се на обективните данни, своята интуиция и сърдечен разум. Тогава не ни е нужно да сме като някой друг, да сме интересни чрез слуховете или да участваме в тях, а хората, които ги продуцират, не могат да ни завъртят във фунията на своите роли. Не желаем да сме по калъп или пък неминуемо да се вписваме в социално натрапен модел, воден от съмнителната стойност на социалната желателност, модата и статуквото.

Хората винаги имат какво да кажат. И ще го кажат. И това е тяхно право. А наша свободна воля е да определим начина, по който то ще ни повлияе, вниманието, което ще му отделим и достоверността, която ще има за нас. Защото когато имаме стабилно вътрешно ядро, външните негативни стимули няма за какво да закачат своите „кукички“. Тогава те падат на мокра земя. Именно към постигането на такъв здрав вътрешен център се стремим в хода на психологическото консултиране. И когато извървим необходимия път, го постигаме успешно. Защото нашата пряка цел не е слуховете да изчезнат, а да изградим онази вътрешна стабилност, която не се разклаща от тяхното наличие. А това зависи от собствената ни осъзнатост и работа по себе си.