„Невена Невенова от Люлин има интимна връзка с адвокат Петър Петров!“. “Във фирмата ще има съкращения!“. “Инфлацията тръгва надолу от утре!“. „В дюнерите във веригата Х са открити хлебарки!“. „Самолетите пръскат за Ковид!“. “С ваксините ни чипират!“. “Психолозите са мошеници!“.

Всичко гореизброено е само малък нагледен пример за съществуващите в обществото слухове. Поради това, реших да посветя настоящата статия на тяхното създаване, разпространение и приложно поле и да завърша с някои от подходите за справяне с тях.

Какво са слуховете?

Те датират още от древността. Имало ги е преди, съществуват и сега, а едва ли ще изчезнат и за в бъдеще.

Сам по себе си слухът представлява рационално обоснована или халюцинирана информация. Нейната истинност е непроверима, източникът й е анонимен и се предава неформално от човек на човек.

Слухът има важна допълваща функция по отношение на информационните процеси в човешкото общество. Бидейки неформален, той е отговор на дефицит на информация по важни въпроси за обществото. Това го прави много желан, очакван, мотивиращ и необходим. Така например, по време на Априлското въстание апостолите са пускали слухове, че руски офицери подготвят четниците и въстаниците за въстание срещу поробителя. И това е изиграло мобилизираща роля, карало е хората да вярват, че имат някаква подкрепа и гръб в лицето на Русия. Тогава тя е била „братски народ“ и се е очаквало наистина да помогне, както и се е случило. В онзи период това е повдигало и духа на хората.

Слухът се формира проявявайки много силна динамика и това го прави непредвидим. Той се слуша повърхностно – появява се някой, казва нещо, а ние искаме да го повторим. Казваме го на друг, той започва да се съмнява и затова ние трябва да го подкрепим с още факти. Т.е цялата личност се ангажира и проектира в предаването на слуха. Така например, когато някой в обществото знае решението на даден социален проблем, той е с по-висок престиж и авторитет сред другите. А вътрешно в себе си човек иска да бъде такъв авторитет. Затова всеки следващ добавя свои аргументи. И по този начин, пласт след пласт, слух след слух, над един слух се натрупват още аргументи, а пък други се изоставят, като изоставените са тези, които не са достатъчно убедителни. И така слухът постепенно добива стабилност.

След като стабилността е постигната, идва и друг момент – слухът трябва да бъде интересен. Например фалит на финансова компания – зловреден слух, който има за цел да ощети конкуренцията. Както в този пример, така и по принцип, слуховете са предимно „черни“ или съдържат някаква заплаха, което ги прави дисфункционални.

Видове слухове:

Видовото им разнообразие е значително, в зависимост от конкретната ситуация. Съществуват слухове за пандемията, за страх, за отмъщение, конспиративни слухове /самолетите ни пръскат, за да ни влияят/. За слуха няма граници на въображението. А пък когато има напрежение в една област, тогава се появява и втори и трети слух.

Хората, ангажирани със слуховете, проявяват различни роли и имат специфичен принос спрямо въздействието си върху тях и личната си реакция. Те могат да бъдат:

  • инициатори на слуха – създават заплаха, а след това дават надежда и предложение как да се действа
  • апостоли на слуха – допринасят най-много за модификацията на слуха – не са инициатори, но вярват в слуха и го разпространяват. Търсят и аргументи в негова подкрепа
  • възползващи се от слуха – извличат дивиденти от него, въпреки че не му вярват
  • забавляващи се със слуха – могат да му вярват или не, но основната им цел е забавление с конкретн