Всеки от нас е контактувал с хора, които смятат, че техните идеи, възгледи, мнения и позиции, които често са доведени до крайност, са единствените верни, а всичко различно от тях – лошо и невярно. Такива хора изпитват пълна преданост към собствените политически, религиозни и други убеждения, съпроводена от ненавист към чуждата позиция, и се наричат фанатици. В настоящата статия ще разглеждам психологическите характеристики на този процес. Основните сред тях и присъщи на този тип хора, са следните:

1. Липса на здрава връзка със себе си и автентично себепознание, компенсирана чрез вкопчване в правилата, законите и рамките или сляпо следване на парадигма, авторитет, идея или установени коловози.
2. Едностранно и необективно филтриране на информацията, така че да пасва на собствените крайни убеждения, дисквалифицирайки и омаловажавайки всякакви различни гледни точки, дори същите да съдържат логика или автентичност. В този случай субектът е убеден, че нещо е вярно защото вярванията му изискват то да бъде такова.
3. Цялостно заключение на база отделен случай – в тази ситуация за отправна точка се взема един конкретен случай, въз основа на който се прави генерално заключение и прогноза за всички други.
4. Категоризиране и поставяне в рамка – хората се определят единствено като добри, зли, приятели, врагове, наши, ваши, а ситуациите се категоризират като напълно правилни или изцяло неправилни, което е обезличаващо. Образно казано, това е все едно да вземеш една черта, една характеристика на нещо и с това да изчерпиш цялото нещо.
5. Преклонение пред авторитет и идеализирането му, но не и обективно анализиране на неговата информация или поведение. Сляпо вярване, че заключението му е изцяло вярно, само защото принадлежи на него.
6. Наличие на нарцистични личностови характеристики, които лишават от дълбинна самоувереност и водят до преживяване на свръхценност и необикновеност поради придържането към определени виждания.
7. Изпитване на удоволствие, причинено от нараняването и атакуването на хората, изповядващи други виждания и толерантност към споделящите същите убеждения.
8. Правене или вярване в нещо, защото много други хора от групата вярват в него или го правят.
9. Тенденция за неосъзнатост и непризнаване на собствените грешки в разсъжденията или действията.
10. Склонност при наличие на различно мнение да се атакува личността на събеседника, а не самият аргумент или позиция. В тази ситуация често фокусът е върху определени негативни аспекти от някого или нещо и игнориране на всички други такива.
11. Проява на емоционален уклон и съждения – когато твърдението се обявява за вярно не на базата на валиден логически процес, а поради призив към емоциите.
12. Склонност към фанатично затваряне в себе си и селективно общуване с хора, живеещи през същите ценности, чрез идентификация с фанатичната принадлежност, което води до самообезличаване и самоограничаване.
13. Известна вътрешна неувереност в страстно защитаваната позиция – ако фанатикът беше наистина убеден в нея, нямаше да му е нужно да я защитава така ревностно и агресивно, а би оставил фактите, причините и последствията от тях сами да свършат работата си. Затова в много случаи казваме, че той всъщност не е напълно убеден в онова, в което е фанатично убеден.
14. Отричане на новостта или различното поради мощни вътрешни съпротиви и трудности да се разбере.