Всеки от нас е контактувал с хора, които смятат, че техните идеи, възгледи, мнения и позиции, които често са доведени до крайност, са единствените верни, а всичко различно от тях – лошо и невярно. Такива хора изпитват пълна преданост към собствените политически, религиозни и други убеждения, съпроводена от ненавист към чуждата позиция, и се наричат фанатици. В настоящата статия ще разглеждам психологическите характеристики на този процес. Основните сред тях и присъщи на този тип хора, са следните:

1. Липса на здрава връзка със себе си и автентично себепознание, компенсирана чрез вкопчване в правилата, законите и рамките или сляпо следване на парадигма, авторитет, идея или установени коловози.
2. Едностранно и необективно филтриране на информацията, така че да пасва на собствените крайни убеждения, дисквалифицирайки и омаловажавайки всякакви различни гледни точки, дори същите да съдържат логика или автентичност. В този случай субектът е убеден, че нещо е вярно защото вярванията му изискват то да бъде такова.
3. Цялостно заключение на база отделен случай – в тази ситуация за отправна точка се взема един конкретен случай, въз основа на който се прави генерално заключение и прогноза за всички други.
4. Категоризиране и поставяне в рамка – хората се определят единствено като добри, зли, приятели, врагове, наши, ваши, а ситуациите се категоризират като напълно правилни или изцяло неправилни, което е обезличаващо. Образно казано, това е все едно да вземеш една черта, една характеристика на нещо и с това да изчерпиш цялото нещо.
5. Преклонение пред авторитет и идеализирането му, но не и обективно анализиране на неговата информация или поведение. Сляпо вярване, че заключението му е изцяло вярно, само защото принадлежи на него.
6. Наличие на нарцистични личностови характеристики, които лишават от дълбинна самоувереност и водят до преживяване на свръхценност и необикновеност поради придържането към определени виждания.
7. Изпитване на удоволствие, причинено от нараняването и атакуването на хората, изповядващи други виждания и толерантност към споделящите същите убеждения.
8. Правене или вярване в нещо, защото много други хора от групата вярват в него или го правят.
9. Тенденция за неосъзнатост и непризнаване на собствените грешки в разсъжденията или действията.
10. Склонност при наличие на различно мнение да се атакува личността на събеседника, а не самият аргумент или позиция. В тази ситуация често фокусът е върху определени негативни аспекти от някого или нещо и игнориране на всички други такива.
11. Проява на емоционален уклон и съждения – когато твърдението се обявява за вярно не на базата на валиден логически процес, а поради призив към емоциите.
12. Склонност към фанатично затваряне в себе си и селективно общуване с хора, живеещи през същите ценности, чрез идентификация с фанатичната принадлежност, което води до самообезличаване и самоограничаване.
13. Известна вътрешна неувереност в страстно защитаваната позиция – ако фанатикът беше наистина убеден в нея, нямаше да му е нужно да я защитава така ревностно и агресивно, а би оставил фактите, причините и последствията от тях сами да свършат работата си. Затова в много случаи казваме, че той всъщност не е напълно убеден в онова, в което е фанатично убеден.
14. Отричане на новостта или различното поради мощни вътрешни съпротиви и трудности да се разбере.

Кои са някои от най-често срещаните причини за фанатизма:

Той е явление, зад което най-често се крие дълбока емоционална травмираност, компенсирана чрез зависимостта от идеи, авторитети, сляпа принадлежност и позиция.

В съвременния човек тлее голяма несигурност. Тя е свързана с това кой е той, как да определи себе си, по отношение на какво и кого да се определя и т.н. В някои случаи това води до вътрешни подбуди за безусловно следване и идентификация, а пътят оттам до фанатизма е кратък.

Фанатизмът лишава хората от използване опита на различни познавателни системи, гледни точки и позиции, както и противоположности, отнемайки им възможността за приемане на различията и противоположностите. Тук се намесва страхът от новото и непознатото и в действие се пуска защитен механизъм, чрез който то се отхвърля, тъй като придържането към старото и вече познатото е значително по-лесно и безопасно.

Макар че те фанатиците постоянно тръбят към справедливост, всъщност не действат изцяло в нейна защита именно защото не са изцяло обективни. А впечатленията от картина, която не е погледната от всеки ъгъл, не биха могли да бъдат безпристрастни.

Придържането към крайни позиции или норми дава чувство на вътрешно удовлетворение, че човекът е доброто „момче или момиче“, спазващо разпоредбите и радващо се на одобрение.

При претърпяване на даден неуспех, отговорността за него може да бъде изнесена върху външни фактори – системата, групата, обществото и т.н., вместо да се поеме лична отговорност за същия.

Фанатизмът дава възможност за разпореждане с другите хора. Когато им се каже, че нещо трябва да се направи точно по начина, който фанатичната позиция изисква, това е форма на упражняване на власт върху тях.

В голяма част от случаите фанатиците просто не си вярват достатъчно, което налага безусловното следване и подчинение на определени рамки и модели. Ако човек има изградена здрава и съзнателна връзка със себе си, няма да му е необходимо да се прекланя сляпо пред даден авторитет, особено в случаите, в които не е съгласен с част от поведението и решенията му. Познавайки и уважавайки себе си, той би могъл да приеме и друга гледна точка, която не го задължава. Не е нужно да изневерява на собствените си вътрешни убеждения. Всеки има право на свое мнение. Може да го предлага и без да е нужно да го налага или довежда до крайност. Необходимо е просто да зачита и чуждото такова. А понякога просто е важно да погледне дълбоко в себе си и да се вслуша в сърцето и дълбоката си вътрешна  интуиция – отвъд парадигми, рамки, категоризации и обусловености и въпреки цялата илюзорна сила, която те дават.

По време на психологическото консултиране се установява кои несъзнавани механизми, вярвания, характерови предпоставки и травми участват във фанатичното придържане към определени поведения и идеи. Същите се осмислят, работи се с тях и се постига своеобразна симетрия между определено вътрешно убеждение и начинът, по който то се изразява и отстоява, с всичките положителни последствия от това, проявяващи се директно в живота човека и релфлектиращи върху ценностите, през които функционира.