Възможно ли е да ни бъдат предписани от лекар успокоителни или сънотворни и да сме отговорни пред закона за употребата им?

Въпреки че на пръв поглед въпросът звучи странно, според разпоредбите на българското законодателство, различните сънотворни и транквилизатори като Диазепам, Лексотан, Ксанакс, Ривотрил и други медикаменти от групата на бензодиазепините, са приравнени на употребата на наркотични вещества. Характерно за тези лекарства е, че намаляват тревогата и безпокойството, оказват положителен ефект върху съня, притежават мускулен и релаксиращ ефект.

Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични поставя всички тях в групата на рисковите субстанции. В Наредбата, определяща кои вещества са наркотични, същите са разделени на три групи. В първата са описани забранените – т.е. тези, които всички наричаме наркотици – хероин, метамфетамини, кокаин. Във втората попадат разрешени за употреба, но квалифицирани като много рискови вещества. И така стигаме до групата, която ни интересува. В нея са посочени наркотични вещества, наречени само „рискови“ и тя всъщност съдържа разрешени за употреба масови лекарства.

В тази връзка, чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс гласи: „Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.“.

По отношение на регламентираното в горепосочения член от Наказателния кодекс, в юридическата и психиатрична практика съществуват две основни хипотези – първата е свързана с това, че не е редно от пациент се търси наказателна отговорност само за това, че спазва лечението си. Втората е диаметрално противоположна и според нейните привърженици наказателна отговорност следва да се носи, независимо че става въпрос за предписано лечение, което се изпълнява стриктно.

Моето мнение, е че при прием на психоактивни вещества наказателна отговорност не следва да се носи, ако лекарството е предписано от лекар, прието е в необходимата доза и е преценено, че не би се отразило значително върху способността за шофиране.

Защо?

  1. Един силно тревожен човек зад волана може да бъде много по-опасен от такъв, който е приел предписаната му доза транквилизатор. Както знаем, някои от симптомите на повишена тревожност са треперене, замайване, нарушено равновесие, сърцебиене, изпотяване и разсеяност. Когато те са силни, човекът се разфокусира поради фиксирането в тревожните симптоми, вместо в пътната обстановка.
  2. Факторът вестибуларен апарат е от изключително значение за управлението на МПС. Той отговаря за възприятията ни относно ъгловите и праволинейни ускорения, както и за усещането ни за постоянна скорост и пазенето на равновесие. В раздел „Практически случаи“ съм посочил успешното разрешаване на казус, свързан с проблеми с вестибуларната система. Според статистиката, тяхната честота е над 30% при хората над 40 годишна възраст и нараства до 60-70 % след шестото десетилетие. Както е известно и в практиката, често за лечение на органа на равновесието се използват различни медикаменти, сред които антидепресанти или бензодиазепини. Когато са в умерена доза, те премахват чувството на замайване, неустойчивост и световъртеж и така способстват за по-голямата стабилност при шофиране. Причината е, че успокояват цялата нервна система, част от която е и вестибуларният апарат. Без тях имаме чувство, че криволичим по осевата линия, пътното платно се мести, изпитваме усещане на пропадане и въртене, особено при преместване на погледа или главата и с това затрудняваме пространствената си ориентация и правилното възприятие за разположението на останалите автомобили около нас, което води до понижен контрол при управлението на МПС. Именно когато приемаме предписаните медикаменти, можем да си гарантираме по-безопасно шофиране. Така каляваме и самия вестибуларен апарат, тъй като чрез умереното му провокиране той става по-слабо чувствителен.
  3. За разлика от наркотиците, употребата на лекарства по лекарско предписание е разрешена употреба, при това тя е задължителна за пациента и е в интерес на здравето му. Приемът на психоактивни вещества не е с цел да се наруши закона или да се изпита еуфория. Те се вземат, за да се върнеш в равновесно положение, чувствайки се пълноценен.
  4. Сляпото придържане към хипотезата да не се приемат подобни вещества при шофиране води до извода, че приемащите ги не трябва никога да сядат зад волана, освен ако не прекъснат лечението си. А лекуващите се хора, които са проявили зряла отговорност за своето здраве, приемайки нужните медикаменти, са наистина много. И това би означавало да лишим всички тях от правото да се придвижват с МПС.
  5. За да се избегне злоупотреба, би било полезно да се регламентира процедура, съдържаща конкретни изследвания, които да установят по какъв начин приетата доза влияе на конкретния човек. Така, ако водач на МПС бъде спрян на пътя и се установи, че е употребил лекарства, които Наредбата е квалифицирала като разрешени рискови наркотични вещества, първо следва да се докаже, че лекарството е предписано от лекар. След това да бъде проведено изследване, от което да е видно, че шофьорът е спазвал определената му доза и е започнал да управлява МПС след препоръчаното му време. Ако тези условия са изпълнени, той не би следвало да носи наказателна отговорност.
  6. Съгласно разпоредбите на чл. 343б от Наказателния кодекс, при употребата на алкохол имаме конкретно фиксирани дози, при които не се носи наказателна отговорност. Това означава, че хората, които употребяват алкохол, могат да разчитат на разрешени дози, а тези които приемат леки успокоителни под лекарски контрол не само не могат да се осланят на тях, ами ще носят и наказателна отговорност за медикамент, приет към момента, или останал в организма от скорошен прием.

Вярвам, че повечето от приемащите предписаните им медикаменти са отговорни хора, които са загрижени за своето здраве и се стремят към един по-пълноценен живот. Когато е доказано, че лечението е назначено от лекар, с дозата не е злоупотребено и тя не оказва влияние върху шофирането, тези лица не следва да се подлагат на наказателна репресия.

В случай, че попаднете в ситуация, в която сте шофирали след употреба на психоактивни вещества, което е довело до проблеми с органите на Пътна полиция, можете да се консултирате с опитен адвокат в наказателното право, който е част от екипа с препоръчани специалисти на кабинет Баланс и би могъл да осигури Вашата правна защита.