Възможно ли е да ни бъдат предписани от лекар успокоителни или сънотворни и да сме отговорни пред закона за употребата им?

Въпреки че на пръв поглед въпросът звучи странно, според разпоредбите на българското законодателство, различните сънотворни и транквилизатори като Диазепам, Лексотан, Ксанакс, Ривотрил и други медикаменти от групата на бензодиазепините, са приравнени на употребата на наркотични вещества. Характерно за тези лекарства е, че намаляват тревогата и безпокойството, оказват положителен ефект върху съня, притежават мускулен и релаксиращ ефект.

Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични поставя всички тях в групата на рисковите субстанции. В Наредбата, определяща кои вещества са наркотични, същите са разделени на три групи. В първата са описани забранените – т.е. тези, които всички наричаме наркотици – хероин, метамфетамини, кокаин. Във втората попадат разрешени за употреба, но квалифицирани като много рискови вещества. И така стигаме до групата, която ни интересува. В нея са посочени наркотични вещества, наречени само „рискови“ и тя всъщност съдържа разрешени за употреба масови лекарства.

В тази връзка, чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс гласи: „Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.“.

По отношение на регламентираното в горепосочения член от Наказателния кодекс, в юридическата и психиатрична практика съществуват две основни хипотези – първата е свързана с това, че не е редно от пациент се търси наказателна отговорност само за това, че спазва лечението си. Втората е диаметрално противоположна и според нейните привърженици наказателна отговорност следва да се носи, независимо че става въпрос за предписано лечение, което се изпълнява стриктно.