В обществото е имало и винаги ще има насилствени правонарушители. Наричат се такива, защото, както подсказва наименованието им, употребяват сила, заплаха, принуда и агресия при осъществяване на престъпните си актове. Напоследък медиите ни информират подробно какво, къде и как са извършили. Целта на настоящата публикация не е да ви обременява с извършеното от тях, а да разкрие интересните психични динамики, причини и следствия, свързани с техния профил и присъщи личностни и характерови особености.

Независимо какво престъпление са извършили, общото между насилствените правонарушители е, че повечето от тях са личностово незрели, импулсивни, емоционално лабилни, тревожни, възбудими, мнителни и жестоки. В поведенчески план те се представят като ситуативни, агресивни и развиват поведение, повлияно от афекти. Интелектуалното им ниво се определя като ниско, като цяло те са по-слабо образовани и имат ограничени интереси. Ценностната ориентация на насилствените правонарушители е егоцентрична и в нея преобладават първичните потребности и интереси, стремежът за удовлетворяване на инстинктите и получаване на удоволствие. Те са склонни да не се съобразяват с интересите, достойнството и правата на другите хора, особено когато под една или друга форма им демонстрират незачитане, агресия, отхвърляне и неприемане. В много от случаите поведението на насилствените правонарушители е неадекватна форма на реакция по отношение на ситуативно възникнал конфликт.

Правонарушителят възприема престъплението си като форма на защита от агресията на другите, на когото той приписва враждебност по отношение на собствената си личност. Насилствените правонарушители трудно се ориентират в причините за собственото си поведение, липсва им критичност, не са в състояние да осмислят проблемите си и често се самооправдават. Основният проблем при повечето от тях са междуличностните отношения, тъй като притежават изразени малоценностови комплекси и преживявания. Поради това те често пъти са агресивни, имат негативистично поведение, проявяват раздразнителност, масирани изблици на гняв и ярост към околните.

Насилствените правонарушители са няколко вида:
1. Користни правонарушители, извършващи кражби, измами, присвоявания
Кражбите са най-масовият вид престъпление и има най-много осъдени именно за него – над 50%. Представителите на тази група осъдени имат добър социален пласмент и комуникативни способности. Те изграждат и поддържат нормални междуличностни отношения, но не са удовлетворени от социалната си реализация и постижения. При тях е налице изразено противоречие между желание и възможности и между претенции и ресурси за тяхното удовлетворяване. По тези причини те възприемат обществото и неговите институции като враждебно настроени към тях. Разочарованията им от загуба на статус, престиж, просперитет и позиции се компенсират чрез структурирането на интензивни, враждебни нагласи. Те не признават съществуващите ограничения и норми, които са свързани със собствеността и имуществото на другите хора. Притежанието за тях се превръща в хипертрофирала ценност, която подчертава тяхната индивидуалност, персонални възможности и своеобразие. При овладяване на собствеността на другия чрез кражба, измама, подкуп и присвояване, у тях се поражда чувство за превъзходство, увеличава се самоуважението им и престижът и те се идентифицират с по-високите слоеве от обществената йерархия. Чуждата собственост се превръща в носител на одобрение, на статус и на престиж за своя притежател. По такъв начин вътрешният бунт срещу собствената съдба се превръща в бунт срещу установения социален ред и норми, които регулират имуществените отношения.

Користните правонарушители имат противоречиви емоционални изживявания и състояния. В едни ситуации те са мрачни и песимистични, а в други – бодри и приповдигнати. Тяхната виталност често се колебае между меланхолия и депресивност.

Рискът и склонността към авантюри са присъщи за користните правонарушители. Те имат висока, неадекватна самооценка и нихилистично отношение към правните норми. Тези хора внушават на себе си и на околните идеята за собствената си изключителност и превъзходство. Това е източникът на тяхната решимост, който определя ангажирането им с разнообразни рискове. Враждебните и рискови нагласи при осъдените за користни престъпления се съчетават с изразен конформизъм и готовност за реализация на социално фасадно и манипулативно поведение. Манипулативните прийоми са част от инструментариума им за извършване на правонарушение. Водещите ценности на осъдените за користни деяния са меркантилните и те са свързани с осигуряването на материален статус, благополучие и обезпечаване на външните атрибути на престиж.

2. Рецидивисти
По отношение на тях не действа съществуващата в обществото система от стимули и санкции.
Отчуждени са от ценностите