ПРОФИЛ НА НАСИЛСТВЕНИЯ ПРАВОНАРУШИТЕЛ

В обществото е имало и винаги ще има насилствени правонарушители. Наричат се такива, защото, както подсказва наименованието им, употребяват сила, заплаха, принуда и агресия при осъществяване на престъпните си актове. Напоследък медиите ни информират подробно какво, къде и как са извършили. Целта на настоящата публикация не е да ви обременява с извършеното от тях, а да разкрие интересните психични динамики, причини и следствия, свързани с техния профил и присъщи личностни и характерови особености.

Независимо какво престъпление са извършили, общото между насилствените правонарушители е, че повечето от тях са личностово незрели, импулсивни, емоционално лабилни, тревожни, възбудими, мнителни и жестоки. В поведенчески план те се представят като ситуативни, агресивни и развиват поведение, повлияно от афекти. Интелектуалното им ниво се определя като ниско, като цяло те са по-слабо образовани и имат ограничени интереси. Ценностната ориентация на насилствените правонарушители е егоцентрична и в нея преобладават първичните потребности и интереси, стремежът за удовлетворяване на инстинктите и получаване на удоволствие. Те са склонни да не се съобразяват с интересите, достойнството и правата на другите хора, особено когато под една или друга форма им демонстрират незачитане, агресия, отхвърляне и неприемане. В много от случаите поведението на насилствените правонарушители е неадекватна форма на реакция по отношение на ситуативно възникнал конфликт.

Правонарушителят възприема престъплението си като форма на защита от агресията на другите, на когото той приписва враждебност по отношение на собствената си личност. Насилствените правонарушители трудно се ориентират в причините за собственото си поведение, липсва им критичност, не са в състояние да осмислят проблемите си и често се самооправдават. Основният проблем при повечето от тях са междуличностните отношения, тъй като притежават изразени малоценностови комплекси и преживявания. Поради това те често пъти са агресивни, имат негативистично поведение, проявяват раздразнителност, масирани изблици на гняв и ярост към околните.

Насилствените правонарушители са няколко вида:
1. Користни правонарушители, извършващи кражби, измами, присвоявания
Кражбите са най-масовият вид престъпление и има най-много осъдени именно за него – над 50%. Представителите на тази група осъдени имат добър социален пласмент и комуникативни способности. Те изграждат и поддържат нормални междуличностни отношения, но не са удовлетворени от социалната си реализация и постижения. При тях е налице изразено противоречие между желание и възможности и между претенции и ресурси за тяхното удовлетворяване. По тези причини те възприемат обществото и неговите институции като враждебно настроени към тях. Разочарованията им от загуба на статус, престиж, просперитет и позиции се компенсират чрез структурирането на интензивни, враждебни нагласи. Те не признават съществуващите ограничения и норми, които са свързани със собствеността и имуществото на другите хора. Притежанието за тях се превръща в хипертрофирала ценност, която подчертава тяхната индивидуалност, персонални възможности и своеобразие. При овладяване на собствеността на другия чрез кражба, измама, подкуп и присвояване, у тях се поражда чувство за превъзходство, увеличава се самоуважението им и престижът и те се идентифицират с по-високите слоеве от обществената йерархия. Чуждата собственост се превръща в носител на одобрение, на статус и на престиж за своя притежател. По такъв начин вътрешният бунт срещу собствената съдба се превръща в бунт срещу установения социален ред и норми, които регулират имуществените отношения.

Користните правонарушители имат противоречиви емоционални изживявания и състояния. В едни ситуации те са мрачни и песимистични, а в други – бодри и приповдигнати. Тяхната виталност често се колебае между меланхолия и депресивност.

Рискът и склонността към авантюри са присъщи за користните правонарушители. Те имат висока, неадекватна самооценка и нихилистично отношение към правните норми. Тези хора внушават на себе си и на околните идеята за собствената си изключителност и превъзходство. Това е източникът на тяхната решимост, който определя ангажирането им с разнообразни рискове. Враждебните и рискови нагласи при осъдените за користни престъпления се съчетават с изразен конформизъм и готовност за реализация на социално фасадно и манипулативно поведение. Манипулативните прийоми са част от инструментариума им за извършване на правонарушение. Водещите ценности на осъдените за користни деяния са меркантилните и те са свързани с осигуряването на материален статус, благополучие и обезпечаване на външните атрибути на престиж.

Психически характеристики, доминиращи в личностния профил на човека с насилническо поведение:
Лица с ниска самооценка, компенсирана в идеализиране на физическото превъзходство като средство за подчиняване на хората, с които общуват. Емоционална неустойчивост, водеща до липса на самообладание в екстремни ситуации. Краен егоцентризъм при удовлетворяване на собствените потребности. Засилена агресивност и жестокост и с дефицити в способите за приемане и прошка. Смятат се за недосегаеми – отмъстителни и изпълнени с омраза към всеки, който се изпречи на пътя им. Повечето от тях притежават примитивно съзнание за жената и нейната роля в семейството и социалния живот. Сред тях има и лица със зависимости.

Влиянието на психичните болести върху насилствените правонарушители – при почти всички психични болести има промени в съзнанието и поведението на болните, които в различна степен повишават риска от насилие. Неспособността на тази категория хора да оценява адекватно определени ситуации ги превръща в потенциални обекти и жертви на насилие. Поради специфичното си болестно състояние, те трудно се справят с травмата. Проблеми могат да възникнат и около достоверността на показанията им.
Така например, хората с умствена изостаналост често не разбират смисъла на извършените спрямо тях действия и по тази причина трудно или въобще не ги оценяват като престъпни. Интелектуалният им дефицит и особеностите на възпроизвеждане на информацията често пораждат съмнения за достоверността на деянието.

Влиянието на психичните болести върху насилствените правонарушители се определя за всяко конкретно извършено деяние, на база на медицински и юридически критерии при определяне на вменяемостта.
Насилниците проявяват своите присъщи особености и в динамиката на семейните взаимоотношения – реакцията на такъв насилник има цикличност, която го прави много лесно разпознаваем. Често той ни въвлича в неговата манипулативна схема, като ни кара да живеем в безпомощност и надеждата, че това положение ще се промени. Тази цикличност обикновено има три фази:
Фаза „Меден месец” – връзката започва романтично, с цветя, ласкателства, комплименти, внимание, често „Обичам те”, което се казва в много ранен етап от връзката; бързо обвързване. След насилие – постоянни извинения, много действия, доказващи любов. Това е етапът, в който жертвата се успокоява и си казва „Било е моментно, повече няма да се повтори”; търсят се извинения за поведението на насилника. Реакция на жертвата: Съгласява се да остане/ завърне; оттегля обвинения, ако такива са направени в полицията; може да организира срещи с терапевт за насилника, на които най-често той отива веднъж, за да затвърди поведението си пред жертвата; чувства се щастлив/а, доволен/а
Фаза „Повишаване на напрежението” – Напрежението се покачва, постоянни спорове, емоционално и психическо насилие, постоянни критики, обиди, заплахи, унижения, жертвата усеща постоянен страх.

Реакция на жертвата: Опити за успокояване; мълчалива, напрегната; страни се от семейство и приятели; децата се държат настрана и мълчаливи, съгласяване с всичко; търсят се извинения и причини за поведението; приготвя се най-любимата храна на насилника; усещане, сякаш се движиш по много тънък лед.

Фаза „Избухване” – най-сериозни наранявания, вербално, физическо, сексуално насилие; нанасяне на сериозни травми, които най-често водят до болница или са с фатални последствия. Използване на оръжие.