В обществото е имало и винаги ще има хора, които в отношенията си с другите употребяват сила, заплаха, принуда и агресия. Те често извършват престъпни и насилствени актове, поради което се наричат насилствени правонарушители. За тях медиите ни информират подробно какво, къде и как са извършили. Целта на настоящата публикация не е да ви обременява с техните престъпления, а да разкрие спецификите на профила им, както и някои от основните им личностни и характерови особености.

Независимо какво престъпление са извършили, общото между насилствените правонарушители е, че повечето от тях са личностово незрели, импулсивни, емоционално лабилни, тревожни, възбудими, мнителни и жестоки, злопаметни и отмъстителни. Те формират своите реакции спрямо ситуацията, агресивни и гневни са и поведението им е повлияно от афекти. Обикновено са егоцентрични и се интересуват предимно от по-базовите си потребности и получаването на удоволствие. В повечето случаи не се съобразяват с интересите, достойнството и правата на другите хора и са особено чувствителни когато получат от тях незачитане, агресия, отхвърляне и неприемане.

Такъв вид правонарушители често твърдят, че са извършили престъплението, за да се защитят от другия, понеже той е бил враждебен към тях. Те трудно откриват причините за собственото си поведение, липсва им критичност, не са в състояние да осмислят проблемите си и често се самооправдават. Основният проблем при повечето от тях са междуличностните отношения, тъй като притежават множество комплекси, вътрешна слабост, неспособност за адекватно себезаявяване и проблем с границите в общуването. Поради това те често пъти са агресивни, имат негативистично поведение, проявяват раздразнителност и изблици на ярост към околните.

Кои са основните психологически характеристики, доминиращи в личностния профил на човека с насилническо поведение?

Обикновено такива хора са с ниска самооценка и подчиняват околните, с които общуват, на база груба сила и физически дадености – мускулна маса, големина на тялото, бойни умения и т.н. Други насилници пък не използват тези прийоми, а атакуват околните чрез своя ум, прилагайки емоционално шантажиране и манипулиране. Имат своята си истина, която обикновено е твърде едностранна, и изпитват сериозни трудности с приемането и прошката. Смятат се за недосегаеми и таят гняв спрямо всеки, който се изпречи на пътя им. Сред тях има и лица със зависимости и история на преживяно насилие в миналото.

Особеностите на правонарушителите са различни и в зависимост от групите престъпления, които обикновено извършват – при кражби, например, те целят постигането на висок финансов статут, без да се съобразяват със социалните норми. Диалогични и манипулативни са и така си осигуряват по-безпроблемното извършване на деянието. При рецидивистите е точно обратното – те са асоциални, обикновено общуват предимно с криминален контингент, нямат висока самооценка и добро отношение към себе си и очакват същото и от околните.

Насилниците проявяват своите присъщи особености и в динамиката на семейните взаимоотношения. Повечето от тях притежават обезценяваща нагласа към жената и нейната роля в семейството и социалния живот. Реакцията на такъв насилник има цикличност, чрез която той ни въвлича в неговата манипулативна схема, като ни кара да живеем в безпомощност и с надеждата, че това положение ще се промени. В интимните си отношения насилниците са патологично ревниви и контролиращи, като насилието им може да се прояви и в сексуален план. Изискват всичко да се случва по техния начин, иначе бързо се гневят и прибягват до физическо или вербално насилие. Не зачитат граници и лично пространство, нито авторитети.

В много случаи насилниците у дома или в обществото са хора, за които никога няма да предположим, че са такива, тъй като ги познаваме като забавни, привлекателни, с чувство за хумор и умни. Ако попаднете в ситуация, в която имате усещане, че около вас или до близък на вас човек има насилник, не се колебайте да потърсите помощ и подкрепа, за да избегнете по-сериозни последствия и да осъзнаете патологичния цикъл, в който сте попаднали и от който, за щастие, има изход. Защото нищо хубаво не е постигнато с насилие.