Емпатия е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Тя показва лично отношение, фина душевност и в крайна сметка ни прави хора. Но когато стане безгранична, това говори за съвсем различна психодинамика, която ще определя като „нездрава“ емпатия.

Каква е разликата между здрава и нездрава емпатия и кои са механизмите, които я поддържат?

Когато емпатията стане безгранична, тя прераства от здраво съчувствие в обезличаващо сливане. То е едно дълбоко обременяване с проблемите на хората, съчетано с недостатъчно стабилен вътрешен фундамент от себелюбов и осъзнатост. При него имаме мазохистично и доброволно „носене“ товарите на другите, съчетано с проектиране на собствените ни травмирани вярвания за самота, липса на любов и нараняване върху хората, на които помагаме. На подсъзнателно ниво влизаме в съжалителен режим спрямо тях и се опитваме да ги „спасяваме“, защото ни е грижа или ги обичаме. Така свързваме собствените наранени вярвания с техните. Но тук е моментът да отбележа, че за жалост, в съжалението няма никаква любов или искрена грижа. То е просто страх да не се окажем на мястото на другия, преживявайки неговата съдба.

За какво е показател нездравата емпатия? 

Липса на собствена центрирана стабилност, автономност, нестабилни вътрешни граници, слабо себепознание, неспособност за баланс между даване и получаване.

Кое е здравото даване?

Ако даването е действително от сърце, без очаквания, даващият вече получава наградата си от самия акт на даване. Тогава гореописаните динамики не се задействат, защото зад външното даване стои вътрешен баланс.

Как влияе на другите прекомерното даване при нездравата емпатия?

Когато участник в дадени взаимоотношения дава значително повече, другият или закономерно