Емпатия е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Тя показва лично отношение, фина душевност и в крайна сметка ни прави хора. Но когато стане безгранична, това говори за съвсем различна психодинамика, която ще определя като „нездрава“ емпатия.

Каква е разликата между здрава и нездрава емпатия и кои са механизмите, които я поддържат?

Когато емпатията стане безгранична, тя прераства от здраво съчувствие в обезличаващо сливане. То е едно дълбоко обременяване с проблемите на хората, съчетано с недостатъчно стабилен вътрешен фундамент от себелюбов и осъзнатост. При него имаме мазохистично и доброволно „носене“ товарите на другите, съчетано с проектиране на собствените ни травмирани вярвания за самота, липса на любов и нараняване върху хората, на които помагаме. На подсъзнателно ниво влизаме в съжалителен режим спрямо тях и се опитваме да ги „спасяваме“, защото ни е грижа или ги обичаме. Така свързваме собствените наранени вярвания с техните. Но тук е моментът да отбележа, че за жалост, в съжалението няма никаква любов или искрена грижа. То е просто страх да не се окажем на мястото на другия, преживявайки неговата съдба.

За какво е показател нездравата емпатия? 

Липса на собствена центрирана стабилност, автономност, нестабилни вътрешни граници, слабо себепознание, неспособност за баланс между даване и получаване.

Кое е здравото даване?

Ако даването е действително от сърце, без очаквания, даващият вече получава наградата си от самия акт на даване. Тогава гореописаните динамики не се задействат, защото зад външното даване стои вътрешен баланс.

Как влияе на другите прекомерното даване при нездравата емпатия?

Когато участник в дадени взаимоотношения дава значително повече, другият или закономерно променя отношението си в пренебрежително и като към даденост, или дори губи интерес, оттегля се и си тръгва. Освен това, обикновено даващият има свръхочаквания към получаващия. Така насажда в получаващия посланието, че той не му отвръща със същото, не го оценява и поради това започва да се възприема като жертва, което в крайна сметка наистина го превръща в такава поради сигналите, които излъчва. Тогава и в двете страни се поражда дразнене един към друг. Недоволно дразнене от самия даващ, че горделивите му изисквания не са задоволявани, което го кара да обвинява с пасивна агресия. Получаващият пък чувства подсъзнателно това и то го кара да бъде от по-дистантен, тъй като дълбоко в себе си усеща пасивната агресия на даващия, който несъзнателно се самопоставя над получаващия, давайки посланието „Аз по-добре знам кое е правилно за теб!“, „Длъжен си да се съобразяваш и отговаряш на всичките ми очаквания и изисквания!“.

Как можем да се справим с „болната емпатия“?

Когато е налице достатъчна мотивация и осъзнаване, по време на психологическото консултиране започваме работа по собствените си наранено-жертвени емоции, травми и комплекси, като ги преобразуваме до стабилна база от любов и здравословен, добър егоизъм, който също е част от любовта. Учим се да не съжаляваме, а да обичаме истински. Както себе си, така и другите. Тогава в нас се появява една вътрешна увереност, чрез която осъзнаваме, че всичко в живота е неслучайно, закономерно и на мястото си, а всяка ситуация и казус, наши и на хората, на които помагаме, са естествен учебен процес. Спираме да спасяваме и осъзнаваме, че нито можем, нито е нужно да съдействаме на всеки. Именно тогава всъщност помагаме много по-здраво и ефективно, без предварителни условия или поради задоволяване на конкретни очаквания.

Ако сме в ролята на свръхдаващ и решим да се отдръпнем и прецизираме това какво, колко и как даваме, то има голяма вероятност балансът в отношенията да бъде възстановен. Но ключовият момент тук е отдръпването да не се случва през обида или правене напук, а чрез оптималното поставяне на взаимни граници и вътрешно осъзнаване. Осъзнаване на това, че подобно прекомерно даване всъщност е горда садо-мазо динамика, която само прилича на доброта, докато всъщност е вид манипулация и незрялост.

Давайки си сметка за всичко това и работейки с причините за подобна динамика, внасяме баланс и безусловност в акта на даване, разбиране, подкрепа и съчувствие при отношенията си с другите.