Реклами за диария, плюване на кръв, вагинална сухота и гъбички по всяко време, но най-вече на обяд и вечеря? Постоянни черни хроники за насилие, катастрофи, крайна бедност, обреченост, смърт и страх? Връщаш се изморен от работа, пускаш телевизора с идеята да разпуснеш от тежкия ден, а там те чакат „любимите ти“ водещи с начумерени физиономии от поредната доза свиреп негативизъм. Познато, нали? За съжаление, няма как всичко това да не се отрази негативно и върху нашата психика.
- Какви са причините за това?
Когато картината умишлено е представена частично, едностранно или пък черно-бяло, през определена призма, удобна някому, поднесената информация се насища с терор, шок и дори отвращение. По този начин медиите въздействат върху най-примитивните еволюционно-психични механизми, за да си осигурят гледаемост. Защо? Защото в древността оцеляването ни е било много по-несигурно и всичко, което пряко или косвено го е застрашавало, се е възприемало като приоритетно от мозъка ни, за да може той да ни мобилизира и предпази максимално. Тогава сме имали много повече какво да загубим, отколкото да спечелим, което е налагало да бъдем почти постоянно нащрек и в готовност за действие, за да се защитим. Това, което шокира хората, на практика работи, защото шокирането се свързва с отделянето на определени стресови хормони и ни насочва към нещо „важно“, на което следва да обърнем внимание. Макар и стари, тези механизми на влияние действат и до днес. И очевидно се използват умело и ефективно. А именно в това е и иронията – въпреки че новините влияят потискащо и отблъскващо, ние всъщност ги желаем и продължаваме да ги гледаме. Въпросът е необходимо ли е наистина това, какви последствия има за нас и не е ли твърде висока психичната му цена, която със сигурност плащаме? Поради гореизложеното в днешно време новини се правят от лоши новини. И се гледат поради същата причина – защото са лоши, макар че често не го осъзнаваме.
С течение на времето и сякаш неусетно, системно наслагваните негативни коментари и нагласи започват да ни влияят, карат ни да се разколебаем, примирим или да приемем за норма нещо, което не съдържа цялостност и обективност. Те ни лишават и от действие, защото ако продължаваме да се оплакваме и по цял ден обсъждаме новините за престъпност, бедност и безработица, пропиляваме ценни мигове в своето настояще и демобилизираме нужните ни ресурси за действие.
Други механизми, които често се използват с цел осигуряване на по-висока гледаемост, са свързани с отвличане на вниманието, създаване на проблеми и измисляне на „правилно“ решение за тях, постепенното налагане на дадена идеология, внушаване на емоционалност вместо критичност и др.
- Какви са рисковете?
Системното „облъчване“ може да доведе до хроничен стрес, тревожност, катастрофизиращо мислене и чувство на несигурност, породено от постоянната негативна нагласа, и като закономерен резултат – привличане на още от същото, поради фиксирането в него. Възможно е и развиването на склонност към безусловно приемане на поднесената информация, въпреки че тя може да бъде свързана с невярност, пристрастност, идеологизация, цензура, липса на свобода и дисквалифициране на останалите гледни точки, които също са част от картината.
- Какво можем да направим?
Не можем да се изолираме от всички хора, които не мислят като нас, нито изцяло да избягаме от негативните факти и ситуации в живота ни, защото те просто са част от него. Не е необходимо да се крием от тях, но също така е излишно и да се обезличаваме, непроявявайки критично мислене и оставяйки хода на живота си в чужди ръце, позволявайки на другите да определят желанията и емоциите ни. Можем да останем безразлични към негативните влияния и коментари. Не да ги отричаме, нито опровергаваме. А просто да признаем съществуването им, но съзнателно да пренасочим своя фокус към друго.
В случай, че повечето хора около нас са твърдо негативни, понякога е необходимо да се разделим с някои от тях, поемайки по различни пътища. Дори да не го направим изцяло, повечето от тях разбират, че няма да бъдем част от хроничното им негодувание и тогава или ще престанат, или ще се оттеглят. Защото ние заслужаваме добра среда. А това е част от промяната.
В случай, че забележим негативно влияние върху психиката ни, на първо място е желателно максимално да ограничим досега си до средствата за масово осведомяване. Не е нужно да се страхуваме, че ще останем дезинформирани. Важните новини така или иначе ги чуваме отвсякъде. Полезно би било да се запитаме дали наистина и точно в този момент ни интересува толкова силно, че на другия край на света се е случило нещо?
На второ място е необходимо да създадем собствен вътрешен и обективен филтър, който не се поддава на внушения и приоритетно негативни уклони.
На трето, в хода на консултирането можем да разпознаем онези психологически механизми и защитни страхове, които ни правят по-податливи към влиянето на този тип информация. Защото негативното не се отразява пагубно на всеки, а предимно на тези, в които е намерило „почва“ за растеж. Поради това работим по осъзнаването на това, което е необходимо да пуснем, преодолеем и преработим в процеса на промяна, а след това я прилагаме и на практика. Защото промяната идва с промяна. А ние сами решаваме каква „растителност“ да отгледаме в нашата душевна градина.
- Къде е балансът?
Далеч съм от мисълта да изкривяваме или отричаме реалността, или пък да живеем само през „розовите очила“. Също така, не всяка медия и предаване си служат с подобни инструменти за влияние, но всички знаем, че се случва достатъчно често.
Новините биха могли да бъдат поднасяни по-обективно, да не хиперболизират допълнително случващото се в обществото, да редуват черногледството с показването на важните човешки ценности, красотата на дребните жестове, културата, изкуството на взаимоотношенията, емоционалната, социална и духовна интелигентност. Защото не всички новини са негативни, но рядко виждаме такава, която може да ни накара да се усмихнем или да се зарадваме.
Тъй като подобна промяна в поднасянето на новините едва ли ще се случи поради умишленото въздействие чрез горепосочените механизми, тогава остава вариантът ние да изградим собствен филтър, основан на вътрешно познание и стабилност, за да не ни бъде оказвано деструктивно въздействие, свързано с информацията, която получаваме. Защото тя директно влияе върху създаването на нашите възгледи, реакции и социално поведение.
Има много начини да допуснем промяната в живота си. И още повече извинения да не го направим. Изборът и последствията са наши.
