Настоящата статия е продължение на предходната, посветена на мрънкането и черногледството, но касае и частта, относима към новините.

Реклами за диария, плюване на кръв, вагинална сухота и гъбички по всяко време, най-вече на обяд и вечеря? Постоянни черни хроники за насилие, катастрофи, крайна бедност, обреченост, смърт и страх? Връщаш се изморен от работа, пускаш телевизора с идеята да разпуснеш от тежкия ден, а там те чакат любимите ти водещи с начумерени физиономии от поредната доза свиреп негативизъм. Познато, нали? За съжаление, няма как всичко това да не се отрази негативно и върху нашата психика.

  1. Какви са причините за това? 

Когато картината умишлено е представена частично, едностранно или черно-бяло, под определена призма, удобна някому, поднесената информация се насища с терор, шок и дори отвращение. По този начин, улавяйки и въздействайки върху най-примитивните еволюционно-психични механизми, медиите си осигуряват гледаемост. Защо? Защото в древността оцеляването ни е било много по-несигурно и всичко, което пряко или косвено го е застрашавало, е било възприемано като приоритетно от мозъка ни, с цел да ни мобилизира и предпази максимално. Тогава сме имали много повече какво да загубим, отколкото да спечелим. Затова днес новини се правят от лоши новини. И се гледат поради същата причина – защото са лоши, макар че често не го осъзнаваме.

Това, което шокира хората, на практика работи, защото шокирането се свързва с отделянето на определени стресови хормони и ни насочва към нещо „важно“, на което да обърнем внимание. Макар и стари, тези механизми на влияние действат и до днес. И очевидно се използват умело и ефективно. А именно в това е и иронията – въпреки че новините влияят потискащо и отблъскващо, ние всъщност ги желаем и продължаваме да ги гледаме, защото негативната информация се възприема много по-ефективно от мозъка ни, тъй като в нея дебне опасност, а ние трябва да сме „нащрек“, влагайки ресурси и „защитавайки“ се от нея. Въпросът е необходимо ли е наистина това, какви последствия има за нас и не е ли твърде висока психичната му цена, която със сигурност плащаме?

С течение на времето и сякаш неусетно системно наслагваните негативни коментари и нагласи започват да ни дърпат назад, карат ни да се разколебаем, примирим или още по-лошо – да се откажем от мечтите си. Защото нашите мечти ще си останат само един блян, ако продължаваме да се оплакваме заедно с колегите си от заобикалящата ни среда и по цял ден обсъждаме новините за престъпност, бедност, безработица. Този процес може да повлияе и начина, по който мислим и възприемаме обективната действителност.

Други механизми, които често се използват с цел осигуряване на по-висока гледаемост, са свързани с отвличане на вниманието, създаване на проблеми и измисляне на „правилно“ решение за тях,  постепенното налагане на дадена идеология, внушаване на емоционалност вместо критичност и др.

  1. Какви са рисковете? 

Системното „облъчване“ може да доведе до хроничен стрес, катастрофизиращо мислене, чувство на несигурност и надвиснала опасност, породено от постоянната негативна нагласа, и като закономерен резултат – привличане на още от същото, поради фиксирането в него. Възможно е и развиването на склонност към безусловно приемане на информация, която може да бъде свързана с невярност, пристрастност, идеологизация, цензура, липса на свобода, дисквалифициране на останалите гледни точки, които също са част от картината.