„СИВО-ЧЕРНИТЕ“ НОВИНИ

Настоящата статия е продължение на предходната, посветена на мрънкането и черногледството, но касае и частта, относима към новините.

Реклами за диария, плюване на кръв, вагинална сухота и гъбички по всяко време, най-вече на обяд и вечеря? Постоянни черни хроники за насилие, катастрофи, крайна бедност, обреченост, смърт и страх? Връщаш се изморен от работа, пускаш телевизора с идеята да разпуснеш от тежкия ден, а там те чакат любимите ти водещи с начумерени физиономии от поредната доза свиреп негативизъм. Познато, нали? За съжаление, няма как всичко това да не се отрази негативно и върху нашата психика.

1. Какви са причините за това? 

Когато картината умишлено е представена частично, едностранно или черно-бяло, под определена призма, удобна някому, поднесената информация се насища с терор, шок и дори отвращение. По този начин, улавяйки и въздействайки върху най-примитивните еволюционно-психични механизми, медиите си осигуряват гледаемост. Защо? Защото в древността оцеляването ни е било много по-несигурно и всичко, което пряко или косвено го е застрашавало, е било възприемано като приоритетно от мозъка ни, с цел да ни мобилизира и предпази максимално. Тогава сме имали много повече какво да загубим, отколкото да спечелим. Затова днес новини се правят от лоши новини. И се гледат поради същата причина – защото са лоши, макар че често не го осъзнаваме.

Това, което шокира хората, на практика работи, защото шокирането се свързва с отделянето на определени стресови хормони и ни насочва към нещо „важно“, на което да обърнем внимание. Макар и стари, тези механизми на влияние действат и до днес. И очевидно се използват умело и ефективно. А именно в това е и иронията – въпреки че новините влияят потискащо и отблъскващо, ние всъщност ги желаем и продължаваме да ги гледаме, защото негативната информация се възприема много по-ефективно от мозъка ни, тъй като в нея дебне опасност, а ние трябва да сме „нащрек“, влагайки ресурси и „защитавайки“ се от нея. Въпросът е необходимо ли е наистина това, какви последствия има за нас и не е ли твърде висока психичната му цена, която със сигурност плащаме?

С течение на времето и сякаш неусетно системно наслагваните негативни коментари и нагласи започват да ни дърпат назад, карат ни да се разколебаем, примирим или още по-лошо – да се откажем от мечтите си. Защото нашите мечти ще си останат само един блян, ако продължаваме да се оплакваме заедно с колегите си от заобикалящата ни среда и по цял ден обсъждаме новините за престъпност, бедност, безработица. Този процес може да повлияе и начина, по който мислим и възприемаме обективната действителност.

Други механизми, които често се използват с цел осигуряване на по-висока гледаемост, са свързани с отвличане на вниманието, създаване на проблеми и измисляне на „правилно“ решение за тях,  постепенното налагане на дадена идеология, внушаване на емоционалност вместо критичност и др.

3. Какво можем да направим? 

Не можем да се изолираме от всички хора, които не мислят като нас, нито изцяло да избягаме от негативните факти и ситуации в живота ни, защото те просто са част от него. Не е необходимо да се крием от тях, но също така е излишно и да се обезличаваме, непроявявайки критично мислене и оставяйки хода на живота си в чужди ръце, позволявайки на другите да определят желанията и емоциите ни. Можем да останем безразлични към негативните влияния и коментари. Не да ги отричаме, нито опровергаваме. А просто да признаем съществуването им, но съзнателно да пренасочим своя фокус към друго.

В случай, че повечето хора около нас са твърдо негативни, понякога е необходимо да се разделим с някои от тях, поемайки по различни пътища. Дори да не го направим изцяло, повечето от тях разбират, че няма да бъдем част от хроничното им негодувание и тогава или ще престанат, или ще се оттеглят. Защото ние заслужаваме добра среда. А това е част от промяната.

В случай, че забележим негативно влияние върху психиката ни, на първо място е желателно максимално да ограничим досега си до средствата за масово осведомяване. Не е нужно да се страхуваме, че ще останем дезинформирани. Важните новини така или иначе ги чуваме отвсякъде. Да се запитаме дали наистина ни интересува толкова силно, че на другия край на света се е случило нещо ужасно?

На второ място е необходимо да създадем собствен вътрешен и обективен филтър, който не се поддава на внушения и приоритетно негативни уклони.

На трето, в хода на консултирането можем да разпознаем онези психологически механизми, които ни правят по-податливи на необективна оценка. Защото негативният уклон не влияе пагубно на всеки, а предимно на тези, в които има за какво да се „закачи“. Осъзнаваме какво имаме да пуснем, преодолеем и преработим в процеса на промяна, а след това я прилагаме и на практика. Защото промяната идва с промяна.

4. Къде е балансът? 

Далеч съм от мисълта да изкривяваме или отричаме реалността, или пък да живеем само през „розовите очила“. Също така, не всяка медия и предаване си служат с подобни инструменти, но всички знаем, че се случва достатъчно често.

Новините биха могли да бъдат поднасяни по-обективно, да не катастрофизират допълнително случващото се в обществото, да редуват черногледството с показването на важните човешки ценности, красотата на дребните жестове, културата, изкуството на взаимоотношенията, емоционалната, социална и духовна интелигентност. Защото не всички новини са негативни, но рядко виждаме такава, която може да ни накара да се усмихнем или да се зарадваме.

Тъй като подобна промяна в поднасянето на новините едва ли ще се случи поради мощното въздействие върху горепосочените механизми, тогава остава вариантът ние сами да развием саморефлексия, основана на вътрешно познание и стабилност, за да не ни бъде оказвано деструктивно въздействие, свързано с информацията, която получаваме. Защото тя директно влияе върху  създаването на нашите възгледи, реакции и социално поведение, постъпки, цели и избори.

Има много начини да допуснем промяната в живота си. И още повече извинения да не го направим. Изборът и последствията са наши.