Мобингът, или психологическият тормоз на работното място, е едно от най-фините и разрушителни проявления на насилие в съвременната професионална среда. Той може да изглежда като безобидна шега, критика или изолация, но в действителност представлява системен натиск, който подкопава достойнството, самочувствието и психичното здраве на човека. Поради това все повече хора търсят помощ от психолог заради преживян емоционален тормоз на работа, независимо дали този тормоз е реализиран от шеф или колеги. За съжаление, продължителното излагане на подобна токсична среда води до стрес, тревожност, депресия, психосоматика, безсъние и загуба на смисъл.

I. Какво всъщност е мобинг?

Мобингът е форма на психологически тормоз на работното място, при която човекът е подложен на системно унижение, пренебрежение или изолация. Той може да идва от колега, ръководител или група хора, които целенасочено подкопават самочувствието, авторитета и увереността на жертвата. Мобингът е повтарящ се, едностранен и разрушителен процес, който оставя дълбоки психо-емоционални следи.

II. Признаци, че може да сте обект на мобинг

-чувствате се системно обезценени или игнорирани.

-идеите ви се подиграват или не се вземат под внимание.

–често сте обект на критика, дори без основание.

-изолират ви от екипа или ви лишават от информация.

-имате усещането, че „винаги вие сте проблемът“.

-работата, която някога е носела удовлетворение, вече поражда тревожност.

III. Психологическите последици от тормоза на работното място

Продължителният психологически натиск води до сериозни последици за психичното и физическото здраве. Най-често се наблюдават:

–тревожност, напрежение, панически симптоми.

-безсъние, отпадналост и проблеми с концентрацията.

-чувство на вина и безпомощност.

-понижено самочувствие и усещане за незначителност.

-депресивни състояния и професионално прегаряне (бърнаут).

Освен това, мобингът има травматичен ефект, защото засяга самата идентичност – усещането за стойност и  принадлежност.

IV. Защо толкова често търпим?

Много хора, преживяващи тормоз, споделят: „Не искам да изглеждам слаб/а.“. „Може би проблемът е в мен.“. Тези мисли са резултат от дългосрочен психологически натиск. В актуалната работна среда, която е силно конкурентна, често се внушава, че „силните се справят сами“, което блокира естественото търсене на помощ. Но тормозът не е изпитание на характер, а форма на насилие. И никой не е длъжен да жертва своето физическо и емоционално здраве в името на лоялността или професионализма.

Разлика между конфликт и мобинг

За да бъдем обективни в своята оценка, е важно да направим разграничение между конфликт и мобинг.

Конфликтът е временен и двустранен процес – двете страни изразяват различни позиции и могат да ги обсъдят. Там различията могат да дават нови перспективи, а не да озлобяват, застрашават и отчуждават. В някои случаи конфликтът дори може да има положително влияние – за да постави границите по нов начин и да пренареди пластовете в отношенията.

Мобингът е едностранен, системен и често прикрит – с цел да се отслаби, изолира или унижи единият участник. Това го прави форма на емоционално и организационно насилие, а не просто лоша комуникация.

V. Ролята на психолога при мобинг

Психологът има ключов принос в процеса на осъзнаване, възстановяване и защита при упражнен психологически тормоз на работното място. Ролята на психолога не е да „поправи“ човека, а да му помогне да си върне собствената сила, изгубена в преживяването на неглижиране и насилие. По този начин той може отново да ходи на работа без страх, да общува с увереност, да знае, че има право на зачитане и уважение.

По-конкретно, помощта на психолога при токсичен шеф, колектив и среда, се изразява в следното:

1.Разпознаване и назоваване

Първата стъпка е да осъзнаете, че това, което преживявате, не е „ваша вина“, а модел на насилие. Психологът помага да се види ясно реалността и да се спре самобичуването.

2.Възстановяване на самооценката

Мобингът подкопава увереността и усещането за компетентност. В процеса на консултиране човек постепенно възвръща вярата в себе си, в правото си на уважение и спокойствие.

3.Изграждане на здрави граници

С помощта на психолог се развива способност за асертивна комуникация. Така можем да поставим ясно, спокойно и уверено нуждите и границите си. По време на сесиите се проследяват и конкретните причини, поради които човекът не може да постави и отстоява своите граници и се прави връзка между тях и непреработените травми и вътрешни конфликти.

4.Емоционално освобождаване

Консултативният процес създава безопасно пространство за изразяване на потиснати чувства като гняв, срам и болка – без осъждане, с цел освобождение и вътрешно облекчение.

5.Планиране на реални стъпки

Психологът помага да се вземат информирани решения – дали да останете в средата, да поставите ясни граници или да направите промяна в кариерния си път. По този начин се предпазвате от недобре обмислени решения, които могат да бъдат взети в състояние на афект и да имат негативни последствия в дългосрочен план.

VI. Как да се защитите при тормоз на работното място?

-Водете записки. Когато усещате, че границите ви се нарушават, записвайте конкретни дати, ситуации и имена на свидетели. Това не е дребнавост, а начин да върнете контрола в свои ръце и да имате яснота, ако решите да потърсите защита.

-Потърсете подкрепа. Не е нужно да се справяте сами. Споделете с колега, HR специалист или психолог. Думите, изречени на глас, често връщат усещането, че имате опора и че реалността, която преживявате, е видяна и призната.

-Не се изолирайте. Когато човек е под напрежение, често се затваря в себе си. Но именно тогава връзката с другите може да бъде най-лечебна. Не забравяйте, че около вас има хора, които могат да ви чуят и разберат.

-Поставяйте граници. Дори когато е трудно, опитайте да кажете спокойно и ясно: „Не ми е приятно, когато ми говориш така!“ или: „Моля те, спри!“. Това не е агресия – това е самоуважение. Ако ви е трудно да се заявите по такъв начин, в процеса на консултиране можете да установите кое ви пречи да го реализирате, както и да направите нужните промени.

-Грижете се за себе си. Намерете време за неща, които ви връщат усещането за живот – движение, спорт, почивка, среща с приятели. Вашето спокойствие и достойнство заслужават грижа, не вина.

VII. Какво е законодателството?

В България мобингът все още няма отделен законов текст, но може да се разглежда през Закона за защита от дискриминация, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Кодекса на труда и Наказателния кодекс. В случай, че мобингът води до влошено здравословно състояние или професионална изолация, това може да бъде основание за жалба и съдебна защита. Ако сте преживели стрес или емоционално насилие на работното място, екипът от специалисти на кабинет „Баланс“ може да ви бъде полезен както от правна, така и от психологическа страна. Благодарение на опитния юрист, включен в екипа, правата ви ще бъдат защитени. А чрез психологическото консултиране ще имате възможността да се върнете към своята емоционална регулация.

VIII. Пътят към възстановяването

Излизането от ситуация на мобинг е процес на възвръщане на вътрешната сила. Така се научавате отново да вярвате на себе си. Освобождавате се от натрупания страх и вина. Изграждате увереността, че заслужавате уважение. По този начин поемате по най-важния път – този към възстановяване на достойнството и усещането за лична стойност.

Ако разпознавате себе си в тези редове, знайте, че не сте сами. Психологическият тормоз на работното място е реален и лечим. С правилна подкрепа можете да си върнете спокойствието, границите и увереността. Ако усещате, че средата ви разрушава, потърсете помощ навреме. Един разговор с психолог може да бъде първата крачка към промяна и вътрешна свобода. Понякога един миг осъзнатост струва повече от години автоматично съществуване.