Напоследък все по-често чуваме за случаи, свързани с проява на агресия по пътищата. Повечето от нас са изпитвали чувството на вдигащия се за секунди адреналин, съчетано с почти пълната загуба на способност за адекватна и разумна преценка на обстоятелствата, когато някой ни засича или грубо нарушава определено наше право. Разбира се, 5 минути след това може и да съжаляваме, но на момента сме способни на разрушителни действия. В подобни ситуации повечето хора са изправени пред психологически конфликт. Най-често той варира между две основни полярности – да не обръщат внимание на случващото се, или да влязат в открита конфронтация с другия.
Обикновено аргументите, които се привеждат в полза на първия вариант с неглижирането са, че е по-добре да замълчим и да „преглътнем“, пред алтернативата да влезем в конфликт, с всички възможни последствия от това. Но тогава често се питаме можем ли все ние да сме тези, които преглъщат егото и си казват „от мен да мине“? Това не винаги има здравословни последствия както във физически, така и в психологически план.
При втория вариант, свързан с откритата конфронтация, хората решават, че по този начин ще накажат другия, ще си го изкарат на него, ще му прехвърлят гнева си и ще постигнат вид справедливост.

Къде е проблемът?

Често подобно „преглъщане“ на конфликта води до психологическо „задавяне“. Това е така, тъй като тук не става въпрос за здраво смирение, промяна във възприятието на ситуацията или съзнателен избор, а за своеобразно мазохистично потисничество, при което ние потъпкваме афекта и фрустрацията си някъде дълбоко в нас. Също така е възможно да се самообвиняваме, защото вярваме, че като сме си замълчали, другият би се възприел за безнаказан и ще продължава да проявява подобно поведение и то с още по-голяма увереност.
При втория вариант, касаещ откритата конфронтация, освен разрушителните последствия, често ние не можем да постигнем никакъв резултат. В толкова нагнетена, афектна и пълна с вътрешни съпротиви ситуация, няма как да „превъзпитаме“ другия, или да го накараме да приеме нашата гледна точка и да съжалява.

Кои са психологическите особености на проявяваната агресия по пътищата?

Шофирането е индивидуална дейност и независимо че шофьорът е сред други хора, в колата си той се чувства сам и в анонимност. Не е видим толкова, колкото когато проявява пряка агресия извън нея, и така той започва да се смята за недосегаем. Тогава се идентифицира с автомобила си и реагира на навлизането в личното пространство, като изпреварва, засича, свири по светофари или кръстовища, псува, заплашва с бой, или прави други нарушения. В повечето случаи агресивното поведение е породено от невъзможност човек да се пребори с нещо, което му пречи и блокира неговата дейност и реализация, вследствие на което той става агресивен. Това са хора, които имат определени житейски проблеми и не могат да се справят с тях по градивен начин. Тогава несъзнателно пренасят фрустрацията от тях и на пътя, като всичко това е свързано с натрупване на голямо вътрешно напрежение. При работа с тях често установявам един непреработен, натрупан и защитен гняв, който е израз на определени страхове, травми и възприятия по отношение на действителността.
В други случаи агресивното шофиране погрешно се превръща в маркер за успеваемост или справяне с живота и белег на мъжественост. Хора, които нямат възможност да се самодокажат, се доказват на пътя, или просто се разтоварват там. Някои от тях дори считат шофирането по правилата за признак на изостаналост и „задръстеност“ и ако човек управлява автомобила си по този начин, често бива определян като слаб, страхлив и неспособен, което пък провокира по-агресивните участници да „доминират“ над него. Разбира се, такова определяне няма нищо общо с истината, нито е оправдание за проявена агресия.

Допълнителни фактори, които допринасят за агресията на пътя, са:

– Ниска степен на толериране на фрустрация и неспособност за активен самоконтрол.
– Възприемане само на собствената истина и убеждение, че всички трябва да се съобразяват с нея.
– Нужда от показване на надмощие по нездрав начин.
– Чувство за безнаказаност и отсъствие на отговорност за последствията.
– Липса на усещане за лично благополучие и сигурност, както и активно озлобление срещу себе си и другите.
– Нарцисизъм.

„Искам, но не мога да карам по правилата, тъй като другите ме притискат и ми се лепят на бронята!“

Неслучайно давам този пример, тъй като той е свързан с начина, по който реагираме на проявена агресия. Имах клиент, който изпитваше вина от това, че кара бавно и в ограниченията, тъй като тогава другите участници в движението, които не желаят да спазват правилата, започваха да го притискат, карайки на милиметри от задната му броня. В хода на консултирането той стигна до осъзнаването, че чувствата на другите /например недоволство от неговото каране/ са техен собствен избор и той не е отговорен за тях, щом на практика кара нормално и по правилата. Ако и Вие изпитвате подобни терзания, би било полезно да поработите върху изследването и установяването на конкретните и по-дълбоки причини, криещи се под изпитването на чувствата на вина или страх.

Какво можем да направим за себе си в описаните ситуации?

Извън психологическото консултиране и независимо дали сме станали жертва на такова отношение, или самите ние сме го проявили, можем да помислим върху долуизложените точки. В тази връзка, би било полезно:

1. Да си зададем въпроса: „Възможно ли е наистина да „превъзпитаме“ такива хора и ако да – на каква цена?“.
2. Да се запитаме: „Можем ли да променим себе си, научавайки се да прилагаме здрави модели на себеотстояване и адекватна моментна реакция, чрез която да не допускаме другите да ни влияят по пагубен начин, като същевременно се отстояваме решително, без да губим идентичност?“.
3. Да усвоим стратегии, посредством които можем да управляваме гнева си, неговото проявление и последствия.
4. Да поработим върху своята самооценка, като установим каква е нейната връзка с реакцията ни в подобна ситуация.
5. Да се запитаме дали след няколко часа, дни, седмици или месеци няма да сме по-доволни от направения си избор, при който не сме се поддали на моментните емоции.
6. Да анализираме ситуацията, оценявайки и своя собствен принос в нея.
7. Да опитаме да си отговорим как възприемаме желанието си за контрол и чувството на несправедливост в живота си.
8. Да помислим, когато нещо или някой ни дразнят толкова силно, какво всъщност ни казва това за нас самите.
9. Да се запитаме за какви дефицити в нас говори реакцията на случилото се и как можем да я използваме, за да пораснем вътрешно?
10. Да си отговорим с какво в нас се свързва лошото отношение на другия – кои са „кукичките“ на нашите комплекси, вярвания и убеждения?
11. Тъй като много хора отвръщат на агресията заради страх, че ако не го направят, биха се почувствали като мекотели, да помислим върху това могат ли другите да ни правят на мекотело, ако ние самите не сме убедени, че сме такова, и как можем да достигнем до осъзнаването, че не е задължително да сме това, което другите определят?
12. Да помислим бихме ли могли да придадем на ситуацията друго значение.

В заключение, би било полезно винаги да си припомняме следното: Докато не решим да приемем завистта, омразата и оскърбленията, отправени по наш адрес, те принадлежат на този, който ни ги поднася. При едно по-голямо смирение, притихнало ехо и търпимост към различията на другите, съчетано с по-висока, толерантна и приемаща нагласа, ситуацията на пътя може да се развие по коренно различен начин. Защото агресията ражда агресия. А от нея няма полза, тъй като в света успяват умните, а не първичните. А управляват тези, които на първо място могат да ръководят пълноценно самите себе си.
Всичко гореизброено обяснява някои от причините за подобно поведение, но не оправдава същото. Ефективното преодоляване на посочените емоционални и поведенчески динамики се постига най-бързо и оптимално в процеса на психологическото консултиране. По време на него и посредством прилагането на конкретни методи и техники, се учим как да заявяваме и отстояваме себе си по здрав начин, без това да е за наша сметка или с цената на нашата сигурност. Именно тогава започваме да привличаме и получаваме съвсем различни хора и ситуации, защото сме променили и несъзнаваните сигнали, които изпращаме към заобикалящата ни среда.