В статията ми за профила на насилствения извършител вече очертах основните му същностни характеристики. Поради това в тази статия, която надгражда предишната, искам да обърна по-специално внимание на друг вид насилие, от което са потърпевши животните.

Стандартната диагностика на психиатрични и емоционални разстройства описва жестокостта над животни като диагностичен критерий за поведенчески разстройства. Според проучване от 1997 година, направено от Масачузетската общност за предотвратяване на жестокостта над животни и Североизточния университет в Масачузетс, насилниците на животни са 5 пъти по-склонни да извършат престъпления срещу хора и 4 пъти по-склонни да извършат престъпления, свързани с имущество, сравнено с личности без минало на насилие над животни.

Резултатите от множество проведени изследвания през последните години демонстрират, че обикновено насилниците на хора имат история на сериозна и повтаряща се жестокост над животни. Хората измъчват животни по същите причини, поради които измъчват и хора. Някои от тях ще спрат дотук, но достатъчно много ще продължат и ще извършат жестоки престъпления над хора.

В България насилието над животни и нехуманното отношение към тях също е престъпление съгласно Наказателния кодекс и Закона за защита на животните. То е варварски, античовешки и чудовищен акт, който най-често се дължи на съвкупност от редица типични особености, свързани с извършителите му. Ето някои от тях:

1. Израз на дълбоки комплекси, травми, вътрешни страхове, безсилие и стремеж чрез болката на невинно и безпомощно същество насилникът да се почувства фактор – силен, способен, овластен и ценен.

2. Силна и задържана пасивна автоагресия. Тя кара човек да мълчи, самопотискайки и неотстоявайки се, заради страх и вътрешна слабост. Носена дълго време, тази динамика с лекота преминава в агресивен садизъм – към ближния или към животните, чрез егоистично пренебрегване на чуждата болка и дори желание за умишленото й причиняване.

3. Ниска самооценка – когато липсва стабилна самооценка, това поражда множество несъзнавани страхове. При насилниците те се компенсират патологично с крайно отчуждение, насилие, агресия, болно и за сметка на другите себеналагане, желание за безусловна доминация, алчност и т.н.

4. Липса на любов и уважение към невинността, спонтанната радост и искреността, които притежават висшите бозайници, а това е равносилно на отхвърляне на същите и в себе си и в другите.

5. Откъснатост от съзнанието за свързаност и общност с различните форми на живот.

6. Преживяно насилие в миналото.

7. Силно желание за прекомерни власт и контрол.

8. Невъзможност за владеене на фрустрацията, съчетано с умишлено прехвърляне на цялата отговорност върху жертвата.