В статията ми за профила на насилствения извършител вече очертах основните му същностни характеристики. Поради това в тази статия, която надгражда предишната, искам да обърна по-специално внимание на друг вид насилие, от което са потърпевши животните.
Стандартната диагностика на психиатрични и емоционални разстройства описва жестокостта над животни като диагностичен критерий за поведенчески разстройства. Според проучване от 1997 година, направено от Масачузетската общност за предотвратяване на жестокостта над животни и Североизточния университет в Масачузетс, насилниците на животни са 5 пъти по-склонни да извършат престъпления срещу хора и 4 пъти по-склонни да извършат престъпления, свързани с имущество, сравнено с личности без минало на насилие над животни.
Резултатите от множество проведени изследвания през последните години демонстрират, че обикновено насилниците на хора имат история на сериозна и повтаряща се жестокост над животни. Хората измъчват животни по същите причини, поради които измъчват и хора. Някои от тях ще спрат дотук, но достатъчно много ще продължат и ще извършат жестоки престъпления над хора.
В България насилието над животни и нехуманното отношение към тях също е престъпление съгласно Наказателния кодекс и Закона за защита на животните. То е варварски, античовешки и чудовищен акт, който най-често се дължи на съвкупност от редица типични особености, свързани с извършителите му. Ето някои от тях:
1. Израз на дълбоки комплекси, травми, вътрешни страхове, безсилие и стремеж чрез болката на невинно и безпомощно същество насилникът да се почувства фактор – силен, способен, овластен и ценен.
2. Силна и задържана пасивна автоагресия. Тя кара човек да мълчи, самопотискайки и неотстоявайки се, заради страх и вътрешна слабост. Носена дълго време, тази динамика с лекота преминава в агресивен садизъм – към ближния или към животните, чрез егоистично пренебрегване на чуждата болка и дори желание за умишленото й причиняване.
3. Ниска самооценка – когато липсва стабилна самооценка, това поражда множество несъзнавани страхове. При насилниците те се компенсират патологично с крайно отчуждение, насилие, агресия, болно и за сметка на другите себеналагане, желание за безусловна доминация, алчност и т.н.
4. Липса на любов и уважение към невинността, спонтанната радост и искреността, които притежават висшите бозайници, а това е равносилно на отхвърляне на същите и в себе си и в другите.
5. Откъснатост от съзнанието за свързаност и общност с различните форми на живот.
6. Преживяно насилие в миналото.
7. Силно желание за прекомерни власт и контрол.
8. Невъзможност за владеене на фрустрацията, съчетано с умишлено прехвърляне на цялата отговорност върху жертвата.
Освен гореизброените, съществуват и още един тип насилници. Те обучават животни от даден вид и порода в жестокост спрямо хора или други животни. Тези животни сами по себе си са добри същества, но дресировката и взаимодействието с примитивно-дивашката психика на стопаните им ги прави наистина зли и опасни.
Независимо дали насилието над животните ще се осъществява с цел забавление или под формата на кошмарни „научни“ опити, лов или унищожаване на хиляди животински видове, това вече говори за достатъчно сенчести психични наличности и несъмнено бездушие. Но още по-големият проблем е начинът, по който се осъществява всичко това и че целта сякаш оправдава всякакви средства.
В заключение можем да обобщим и допълним, че човек, който проявява или е готов да прояви насилие към по-слабите, е крайно незрял, емоционално примитивен и притежава дезадаптивни характерови особености от психопатния спектър.
Съществуват случаи, в които актът на насилие над животно наистина е еднократен. Когато човекът установи, че причинява подобен вид усещане на животното, той спира автоматично агресивния акт и преживява вина. Но това не е безобидно действие, а тревожен сигнал за определени психични съдържания и склонности, за които е необходимо да бъдат предприети спешни мерки.
Положителният факт е, че хората, които насилват животни или други хора, подлежат на промяна. Да, трудно е. Често е и неуспешно. Но не винаги е обречено. В процеса на психологическо консултиране се достига до осъзнаване психологическите причини, стоящи зад извършения акт на насилие, и се работи директно с тях, с цел конструктивното трансформиране на болезнения опит в смисъл и преустановяване реализирането на противоправно, антихуманно и чудовищно поведение.
