Често пъти, в различни мои участия, ми е задаван въпросът как човек може да намери оптималния баланс между работа и личен живот? Намирам това питане за особено актуално във времена, в които сякаш е модерно постоянно да се бърза, сравнява, постига все повече и повече, а пък вече постигнатото никога да не е достатъчно. И дори вече да имаме целия океан, пак се стремим да добавим още една капка в него, защото не се чувстваме достатъчно добри, успели, постигнали.
Поради голямата честота на такива казуси и предвид опасностите, които крие системното придържане към подобен тип избори, реших да посветя на тази важна тематика отделна статия, в която да споделя начините, по които можем да си помогнем в откриването на златната среда между работа и личен живот.
Намирането на оптималния баланс е важно и поради факта, че системното приоритизиране на която и да е от двете сфери може да доведе до негативни последствия в другата. Така например, ако постоянно се преработваме и безжалостно изстискваме себе си, рискуваме да се сдобием с бърнаут синдром, главоболие, замайване, хронична умора, проблеми с теглото, симптоми на тревожност, панически атаки, сърдечни нарушения, хормонални проблеми, психосоматика, демотивация и безсъние, или да поемем по тежкия път на зависимостите, като нездрав начин да се справим със стреса си. Когато пък неглижираме работата си и за нас приоритет е само личният живот, тогава професионалното ни поприще започва да страда и по този начин не се чувстваме достатъчно удовлетворени и в личния живот – поради недостиг на средства или липса на вътрешен смисъл.
Къде е парадоксът?
От една страна – ако човек работи много и се преуморява системно, тенденцията в дългосрочен план е той да продължи да се преуморява. Защото без да внесе определени промени в своето функциониране, нещата няма да се коригират от само себе си. От друга страна – натрупаните умора и стрес със сигурност повлияват негативно и функциите на човека по време на работа, правейки го по-непродуктивен.
Рационализациите
Обикновено когато стане въпрос за промяна в трудовите навици или начина на живот, повечето хора започват да привеждат редица аргументи – предимно в светлината на това, че подобни промени не са възможни – трябва да се печелят пари, да се израства в кариерата, да се гледат деца, да се поддържа конкурентоспособност, да има развитие и т.н. Само че нещата не са черно-бели и грижата за себе си и личния живот не изключва и отговорността към професионалното ни развитие. Проблемът е в предозирането и несъответното разпределение на ресурсите ни.
Обикновено, когато чуя подобни аргументи от клиентите си, ги питам дали имането и постигането в работен план е по-важно от тях самите, от удовлетворението в живота им и техния интегритет? И трябва ли да се чака моментът, в който тялото ще ги принуди да решат онова, което не желаят и избягват? Нужно ли е да дойдат болестите, с които организмът принудително да превърне маратонското препускане в една спокойна разходка?
Как точно постигаме баланса?
На много места можем да прочетем съвети как това може да се случи като си осигурим време за глезене, хоби, душове, масажи, разходки, дискотеки и т.н. В никакъв случай не подценявам важността на тези фактори. Но считам, че те не са достатъчни, защото ни тласкат по повърхността и не водят до по-дълбинни осъзнавания и промени, които е нужно да направим, за да живеем по-добре. Поради това, предлагам на четящите някои важни въпроси, които могат да помогнат и дадат нужната насока какво стои под техните нездрави избори и склонността им да прекаляват в конкретната сфера. Някои от въпросите се отнасят за баланса в работата, а други – за този в личния живот.
1. От какво всъщност бягам, докато залитам в работата?
2. Какво искам да докажа на себе си?
3. Защо избирам да го направя точно по такъв начин?
4. Какви вътрешни липси запълва това в мен? Кои мои неотработени травми, нерешености и невидяности поддържат този процес?
5. По какъв здрав начин мога да въведа нужния баланс?
6. Трудно ли ми е да казвам „не“?
7. Какво ми е помогнало да усвоя подобен модел – видял ли съм го някъде, средата ли ми го е наложила, сам ли съм го избрал, кога и защо?
8. С какво се измерва успехът за мен?
9. Мога ли да поставя своите граници и ясна ли е комуникацията ми?
10. Изградил ли съм умения за справяне със стреса? Разпознавам ли симптомите му?
11. Пренебрегвам ли личните си нужди?
12. Колко всъщност обичам себе си?
13. Разпознавам ли чувствата и емоциите си и чувствам ли се свързан с тях?
14. Имам ли склонност към прекомерно сравнение с другите и настройвам ли вътрешния си компас предимно по техните показания?
Освен отговор на горните и много други въпроси, по време на психологическото консултиране изследваме онези фактори и предпоставки, които обуславят склонността ни да се придържаме към нездрави за нас действия и поведения. Установяваме ги, проследяваме психичните динамики, които ги поддържат и накрая ги заменяме с по-здрави и конструктивни такива. Тогава така търсеният баланс става напълно възможен и реално постижим. Защото за да постигнем баланса в нещо, е необходимо да имаме усещането и за дисбаланса. Не е необходимо да се плашим от възможните последствия при нарушения баланс, а да се замислим какво и как можем да променим. А ние наистина можем!
