Раждането на дете и свързаните с него емоции са едни от най-силните, които човек може да изпита в своя съзнателен живот. Въпреки това, съществуват ситуации, в които след раждането му връзката между двамата партньори може да бъде разклатена. Това се случва, когато не е достигната достатъчна степен на зрялост, осъзнаване и отговорност в родителите или съществува сериозен дисбаланс в техните приоритети и възприятия, както и неспособност да решават конфликти, отстоявайки градивно своите потребности.

Защо се случва това?

Животът на двойката се променя коренно, тъй като основният приоритет става грижата за детето. Често пъти, в стремежа си тя да е пълноценна, родителите се раздалечават емоционално, прекарват по-малко време заедно и влагат целия си ресурс единствено в децата. Това ги кара да спорят много повече, да ограничават собственото си лично време, приятелското обкръжение и дори сексуалните контакти. Често пъти възникват и финансови затруднения, които още повече нагненяват обстановката между тях.

Интересен факт е, че повечето двойки, които търсят психолог за семейна терапия, имат проблеми именно заради децата. В повечето случаи тези казуси касаят не само новородените и подрастващи деца, но и тези, които влизат в пубертета, с присъщия им тийнейджърски бунт срещу авторитета и честите опити за прекрачване на различни родителски граници.

Партньорите често изпитват проблеми да се поставят на мястото на другия, приемайки и осъзнавайки това, което усеща той. Вследствие на всичко това най-често мъжът започва да се чувства пренебрегнат от жената. Тя пък се възприема като непризната и неоценена за грижите, които полага. Ако се е отказала от професията и кариерното израстване, може да се чувства неудовлетворена и нереализирана. Често и в двамата партньори възникват съмнения дали са достатъчно добри, за да се справят със ситуацията, което пък е свързано с нереалистичното очакване винаги да са щастливи и да обичат на максимум детето. За жалост, изцяло положителните очаквания по време на бременността често не се оказват точно такива.

Друг съществен момент е, че в някои случаи разговорите на родителите започват да се въртят само около детето. Жената се чувства предимно майка и домакиня, често занемарява и външния си вид. Мъжът пък се опасява дали ще се справи с отговорността да е глава на семейството. Но не бива да се забравя, че партньорите в двойката не са само родители и затова е важно да се грижат и за себе си като двойка, тъй като именно те са основата, върху която се гради отглеждането и възпитанието на децата. И за да са щастливи децата, е нужно и родителите да са в хармония. Това има значение и за дълготрайността и качеството на партньорската връзка.

Не е признак на безотговорност родителите да прекарват самостоятелно време заедно, докато детето е поверено на грижите на роднини или детегледачка. Това не означава, че не обичате и не се грижите за детето. Напротив – признак на отговорност към двойката е, тъй като подобни действия имат „презареждащ“ ефект и често след тях родителите са много по-ефективни и мотивирани в общуването помежду си и в полагането на грижи за детето. Моят опит, както и многобройните изследвания в областта показват, че родителите, които проявяват отговорност към отношенията си, се справят по-добре и изпитват по-малко стрес като родители, като по този начин успяват да понесат тежестта на промяната, въпреки предизвикателствата. От своя страна това рефлектира благоприятно и върху психическия климат, в който се отглеждат децата.

Как да се справим?

Важно е да знаем, че дори да припознаваме себе си в някои от гореописаните казуси, по време на психологическото консултиране може да бъде постигната значителна промяна и съответно пренареждане на родителските роли и функции. Така отношенията в двойката се подобряват осезаемо, тъй като се усвояват нови мисловни и поведенчески модели, благодарение на които партньорите общуват градивно. Изследваме какво води до неудовлетвореност в двойката, кои „психически бутони“ тя натиска, защо родителите реагират точно по такъв начин един към друг, след което трансформираме деструктивното до здраво и градивно. Това допринася за постигането на едни балансирани и дълготрайни родителски отношения, както и за здрава семейна среда, в която се отглеждат и децата. Защото така им даваме не само корени, но и криле.