Раждането на дете и свързаните с него емоции са едни от най-силните, които човек може да изпита в своя съзнателен живот. Но често пъти се приема погрешно, че детето винаги е извор единствено на щастие и хубави емоции. Съществуват ситуации, в които при определени обстоятелства, то може да застраши връзката между двамата партньори. Това се случва, когато не е достигната достатъчна степен на зрялост, осъзнаване и отговорност в двамата. Или съществува сериозен дисбаланс в техните приоритети и възприятия, както и неспособност да решават конфликти, отстоявайки градивно своите потребности.

Отношенията в двойката се променят коренно, тъй като детето вече е на преден план. Родителите се хранят, говорят и правят секс по-малко отпреди. Спорят много повече. Контактът с приятелите намалява. Финансовите възможности също. Сексуалният контакт е по-ограничен. Времето за почивка и забавление с приятели се редуцира.

Много голям процент от двойките, които търсят семейна терапия, имат конфликти заради децата. През първите години на детето и в пубертета връзката на родителите е особено застрашена. В началото то се нуждае от много внимание и грижи. Партньорите трябва да разпределят задълженията и да дефинират ролите си наново. Те трябва се откажат от много неща и да променят живота си изцяло. И ако бебето не е лесно за гледане, силите и нервите на родителите много бързо се изтощават. В пубертета пък предизвикателствата са свързани с това как родителите общуват с децата си, които постоянно преминават граници, и колко голям е родителският авторитет.

Вследствие на всичко това най-често мъжът започва да се чувства пренебрегнат. Домакинската работа се увеличава значително, поради което е важна степента, в която той участва в нея. Жената често страда от липса на признание, особено ако се е отказала от професията си заради бебето. Тя се чувства претоварена и оставена сама с всички задължения. Партньорите често изпитват проблеми да се поставят в позицията на другия и да разберат неговата гледна точка и чувства. Жената очаква от себе си винаги да е щастлива и да обича бебето. Съпругът често чувства натиска и голямата отговорност да се грижи за семейството си като единствен, който работи и изкарва парите вкъщи. Разговорите с другия намаляват, а когато двойката разговоря, бързо се стига до неразбиране и конфликти. Жената има по-малко желание за интимност, тъй като е изтощена. Ласките и малките жестове намаляват, а понякога и емоционалната близост. Някои жени развиват защитно вкопчване в детето, като опит за компенсация на определени свои наличности.

В стремежа си да осигурят оптимална грижа, родителите се отдават на все по-малко самостоятелни дейности като двойка и считат присъствието на детето за постоянно необходимо. Не говорят за промените, свързани с раждането. Имат твърде високи очаквания, съчетани с недостатъчно разбиране един към друг. Жената отделя твърде малко внимание на партньора си или той има твърде големи очаквания към нея. И двамата живеят с илюзията, че връзката им става по-интензивна чрез бебето. Разговорите се въртят само около него. Жената се чувства експлоатирана и често й липсва признанието за грижите, които полага. В определени случаи занемарява външния си вид. Изцяло положителните очаквания по време на бременността често рязко се разминават с реалността след раждането. В тази връзка е необходимо и двамата партньори осъзнато да вземат решение за дете. Препоръчително е бащата да изгради самостоятелна връзка с бебето и да си осигурява периоди, в които поема пълната грижа за него. Важно е ролите в двойката да са разпределени оптимално. И двамата трябва да намерят нов подход към интимността и сексуалността, както и да имат време само за себе си, за приятели или хоби. Партньорите в двойката не са само родители и затова е важно да се грижат и за себе си като двойка, тъй като именно те са основата, върху която се гради отглеждането и възпитанието на децата.

Не е признак на безотговорност или липса на грижа детето да бъде оставяно при баби и дядовци или да бъде наемана детегледачка, докато двойката се отдава на свое любимо занимание или дейност. Не е нужно това да бъде свързано с чувство на вина или да бъде индикатор за намалена грижа. Напротив – признак на отговорност към двойката е, тъй като подобни действия имат „презареждащ“ ефект и често след тях родителите са много по-ефективни и мотивирани в общуването помежду си и в полагането на грижи за детето.

Единството и свързаността на родителите се оказват измежду най-важните фактори, обуславящи както дълготрайността на партньорските отношения, така и психичното здраве на детето. Правилното структуриране на ролите и емоционалните отношения в семейството са необходимо условие за удовлетворителен семеен живот. Грижата за интимните отношения след раждането на дете отнема време и енергия, които в такъв момент сякаш са твърде оскъдни. Много майки и бащи, повлияни от желанието да дадат най-доброто от себе си за детето, подценяват важността на такава инвестиция, но системната работа върху връзката се възвръща многократно.

Моят опит, както и многобройните изследвания в областта показват, че родителите, които проявяват отговорност към отношенията си, се справят по-добре и изпитват по-малко стрес като родители, като по този начин успяват да понесат тежестта на промяната, въпреки предизвикателствата. От своя страна това рефлектира благоприятно и върху психическия климат, в който се отглеждат децата.

Именно поради всичко гореизброено, в хода на психологическото консултиране може да бъде постигната значителна промяна и отношенията в двойката да бъдат подобрени, тъй като се усвояват нови мисловни и поведенчески модели, благодарение на които партньорите да общуват градивно, водени от