Всяка зависимост се предшества от определени удоволствени изживявания, подобни на тези, които можем да изпитаме при оргазъм, консумация на вкусна храна, употреба на наркотици. Тогава се отделят определени вещества в мозъка (допамин, серотонин, окситоцин, ендорфин и енкефалини) и те стимулират удоволствените центрове в него. Това стимулиране е драстично по-силно от всеки обикновен житейски стимул и го превъзхожда многократно.
Представете си, че току-що сте разбрали, че печелите шестица от тотото. Ако това се случи, бихте изпитали огромно удоволствие. Сега умножете това удоволствие по 10, 100, 1000. Това се случва, когато на мозъка бива въздействано по подобен начин. Затова в много случаи зависимите споделят, че обикновените хора няма как да разберат това, което те изпитват.
Коварното е, че веднъж, щом мозъкът и тялото усетят този залив от удоволствени хормони, те стават предпочитана цел за тях. Вследствие на това, мозъкът започва да се „радва” че ни е хубаво и погрешно регистрира като позитивно за организма въпросното зависимо поведение.

Удоволствието /допаминовият кик/ не продължава дълго, защото мозъкът има механизъм за прекратяването му и блокира цикъла на удоволствени изживявания, което прави невъзможно те да продължават безкрайно. В случая основна роля има динорфинът. Едновременно с освобождаването му се отделят и други вещества, които причиняват крейвинга (болезнената силна жажда), създаващ мощен импулс за набавяне на веществото или извършване на действието, което е предизвикало изживяванията, идентифицирани от тялото и мозъка като удоволствени и също така при вече зависимите индивиди, за да премахнат болезнените абстинентни симптоми.

За да се задоволи крейвингът, обикновено става необходимо да се приемат по-големи дози