Какво е зависимостта?
Зависимостта е състояние, което възниква често, но за сметка на това се преодолява трудно. Характеризира се с това, че зависимият не може да се противопостави на желанието си и да преустанови приема на конкретно вещество или да осъществи дадено поведение и това вреди както на него самия, така и на околните. Това е така, тъй като зависимостта е хронично състояние, при което желанието е неудържимо, въпреки че зависимият съзнава, че това, което прави, е вредно за него и околните и на практика управлява живота му.
В рамките на своя живот можем да развием най-различни зависимости – към алкохол, наркотици, медикаменти, кофеин, никотин, компютърни игри, социални мрежи, дадени приложения, храни, хазарт, шопинг, работа и дори порнография. Зависимост може да има и по отношение на човек или чуждо одобрение.
Това, което прави битката със зависимостите още по-трудна, е фактът, че техният механизъм се регулира от процеса на възнаграждение в лимбичната система на мозъка и по-конкретно в зоната, пораждаща някои от основните емоции, сред които: страх и агресия, страст, удоволствие, сексуално привличане и нагон, хранителен стремеж и т.н.
Представете си, че току-що сте разбрали, че печелите шестица от тотото. Ако това се случи, бихте изпитали огромно удоволствие. Сега умножете това удоволствие по 10, 100, 1000. Това се случва, когато на мозъка бива въздействано по подобен начин. Затова в много случаи зависимите споделят, че другите няма как да разберат това, което те изпитват, защото то не може да се случи по естествен начин. Установено е, че при това въздействие в мозъка на човека се покачва драстично невротрансмитерът допамин. Но природата се е погрижила когато в мозъка се изръсва прекалено голямо количество невротрансмитер, той да компенсира, намалявайки броя на рецепторите за този невротрансмитер, като така се намалява и ефектът му. Отговорникът за това е невромедиаторът динорфин. Вследствие на това и под давлението на други вещества се заражда съвсем закономерното желание за повторна употреба, за да можем да изпитаме удоволствието отново или да премахнем страданието по него. Докато все още не сме си осигурили употребата, често изпитваме понижено настроение и енергия, потиснатост, депресивност и различни физически симптоми, което наричаме абстиненция. При много зависими употребата се осъществява не толкова заради положителния начин, по който ги кара да се чувстват, а заради стремежа към избягване на мъчителните симптоми на абститенция, които настъпват, ако употребата бъде преустановена.
Характерен е и друг факт – с течение на времето развиваме толеранс – имаме нужда от все повече употреба, постигаме все по-малък ефект, а абстиненцията става все по-силна. Подчиняваме живота си, ежедневието, контактите и цялостните възприятия на своята зависимост. Животът ни сякаш се развива в един тунел, извън който нищо не ни интересува. А с течение на времето лампите в тунела гаснат и там става все по-тъмно и тъмно.