Всяка зависимост се предшества от определени удоволствени изживявания, подобни на тези, които можем да изпитаме при оргазъм, консумация на вкусна храна, употреба на наркотици. Тогава се отделят определени вещества в мозъка (допамин, серотонин, окситоцин, ендорфин и енкефалини) и те стимулират удоволствените центрове в него. Това стимулиране е драстично по-силно от всеки обикновен житейски стимул и го превъзхожда многократно.
Представете си, че току-що сте разбрали, че печелите шестица от тотото. Ако това се случи, бихте изпитали огромно удоволствие. Сега умножете това удоволствие по 10, 100, 1000. Това се случва, когато на мозъка бива въздействано по подобен начин. Затова в много случаи зависимите споделят, че обикновените хора няма как да разберат това, което те изпитват.
Коварното е, че веднъж, щом мозъкът и тялото усетят този залив от удоволствени хормони, те стават предпочитана цел за тях. Вследствие на това, мозъкът започва да се „радва” че ни е хубаво и погрешно регистрира като позитивно за организма въпросното зависимо поведение.

Удоволствието /допаминовият кик/ не продължава дълго, защото мозъкът има механизъм за прекратяването му и блокира цикъла на удоволствени изживявания, което прави невъзможно те да продължават безкрайно. В случая основна роля има динорфинът. Едновременно с освобождаването му се отделят и други вещества, които причиняват крейвинга (болезнената силна жажда), създаващ мощен импулс за набавяне на веществото или извършване на действието, което е предизвикало изживяванията, идентифицирани от тялото и мозъка като удоволствени и също така при вече зависимите индивиди, за да премахнат болезнените абстинентни симптоми.

За да се задоволи крейвингът, обикновено става необходимо да се приемат по-големи дози. При хората със зависимост (химическа или психологическа) се задействат и абстинентни симптоми. Те отминават сравнително бързо – обикновено за дни, но този крейвинг/жажда, който се преживява на емоционално ниво, остава месеци и дори години след като последно са употребявали.

Друг неврален механизъм, който влиза в действие, е свързан с това, че когато в мозъка на човек се изръсва прекалено голямо количество невротрансмитер, той реагира като намалява броя на рецепторите от същия, което директно намалява ефекта му. В дългосрочен план това води до все по-трудно получаване на същите удоволствия и често до последваща депресия или апатия, като начин на мозъка да  възстанови баланса. Самата депресия и апатия пък човекът отдава на липсата на удоволственото изживяване, което го стимулира да прибегне до него отново.

Всичко гореизброено формира извода, че зависимостта е хронично, рецидивиращо състояние, характеризиращо се с неконтролируемо, компулсивно влечение, търсене и употреба на вещества, или извършване на поведения, които са вредни за индивида и/или за околните, въпреки съзнанието за здравните и социалните вреди вследствие на него, и което обикновено отнема голяма част от ресурсите на индивида (свободното време и/или финанси).

Най-честите зависимости са към психоактивни вещества (наркотици и медикаменти), секс и порно, хазарт, интернет, пазаруване, храна и т.н.

Развиването на зависимост е процес, който има 2 стадия:

1) импулсивен стадий – на първоначална употреба и тежка употреба

2) компулсивен – на ранна и късна зависимост, като постепенно се осъществява преход от импулсивен прием на вещества/извършване на действия към компулсивен прием на вещества/извършване на действия, съпътстван от ограничаване на поведенческия репертоар до дейности, свързани с прекомерната употреба на веществото/действието, загуба на контрол, неспособност за ограничаване или прекратяване на употребата/извършване на действието и т.н.

Зависимостта никога не е свързана с предварителната идея човек да стане пристрастен към въпросното вещество или дейност, но при някои хора се стига до това. Съществуват различни причини, които подтикват хората към започване. Най-честите сред тях са следните:

1) опит за самолечение или справяне с определени неприятни състояния и усещания

2) търсене на усещания и експериментиране

3) приемане от група или имитация на ролеви модел

При развиването на зависимостите е характерна прогресията – започване и постепенно увеличаване все повече и повече стимулацията – количеството вещество, честотата на употреба или определеното поведение/дейност в случая с хазарт, пазаруване, порно и интернет. Освен това тази дейност започва да заема все по-голяма част от живота и ежедневието и обсебва и превзема личността все повече и повече за сметка на други важни аспекти от живота.

Терапията при зависимости е многопластова и протича на различни нива – не само на когнитивно, но и на психотелесно и преживелищно. Част от тях са свързани с осъзнаването какво в нас запълва зависимото поведение, към кое ни води, истина ли е то, какво вярваме, че ни носи, какви когнитивни изкривявания има в мисленето на зависимия. Работи се за развиването на способност за понасяне на фрустрация и оставане в дискомфорта, осъзнаване смисъла на случващото се, култивиране на сила и увереност в собствените възможности, практически упражнения, задачи за домашна работа, експерименти, формиране на здрави реакции спрямо предходните модели и ситуации.