Какво е зависимостта?

Зависимостта е състояние, което възниква често, но за сметка на това се преодолява трудно. Характеризира се с това, че зависимият не може да се противопостави на желанието си и да преустанови приема на конкретно вещество или да осъществи дадено поведение и това вреди както на него самия, така и на околните. Това е така, тъй като зависимостта е хронично състояние, при което желанието е неудържимо, въпреки че зависимият съзнава, че това, което прави, е вредно за него и околните и на практика управлява живота му.

В рамките на своя живот можем да развием най-различни зависимости – към алкохол, наркотици, медикаменти, кофеин, никотин, компютърни игри, социални мрежи, дадени приложения, храни, хазарт, шопинг, работа и дори порнография. Зависимост може да има и по отношение на човек или чуждо одобрение.

Това, което прави битката със зависимостите още по-трудна, е фактът, че техният механизъм се регулира от процеса на възнаграждение в лимбичната система на мозъка и по-конкретно в зоната, пораждаща някои от основните емоции, сред които: страх и агресия, страст, удоволствие, сексуално привличане и нагон, хранителен стремеж и т.н.

Представете си, че току-що сте разбрали, че печелите шестица от тотото. Ако това се случи, бихте изпитали огромно удоволствие. Сега умножете това удоволствие по 10, 100, 1000. Това се случва, когато на мозъка бива въздействано по подобен начин. Затова в много случаи зависимите споделят, че другите няма как да разберат това, което те изпитват, защото то не може да се случи по естествен начин. Установено е, че при това въздействие в мозъка на човека се покачва драстично невротрансмитерът допамин. Но природата се е погрижила когато в мозъка се изръсва прекалено голямо количество невротрансмитер, той да компенсира, намалявайки броя на рецепторите за този невротрансмитер, като така се намалява и ефектът му. Отговорникът за това е невромедиаторът динорфин. Вследствие на това и под давлението на други вещества се заражда съвсем закономерното желание за повторна употреба, за да можем да изпитаме удоволствието отново или да премахнем страданието по него. Докато все още не сме си осигурили употребата, често изпитваме понижено настроение и енергия, потиснатост, депресивност и различни физически симптоми, което наричаме абстиненция. При много зависими употребата се осъществява не толкова заради положителния начин, по който ги кара да се чувстват, а заради стремежа към избягване на мъчителните симптоми на абститенция, които настъпват, ако употребата бъде преустановена.

Характерен е и друг факт – с течение на времето развиваме толеранс – имаме нужда от все повече употреба, постигаме все по-малък ефект, а абстиненцията става все по-силна. Подчиняваме живота си, ежедневието, контактите и цялостните възприятия на своята зависимост. Животът ни сякаш се развива в един тунел, извън който нищо не ни интересува. А с течение на времето лампите в тунела гаснат и там става все по-тъмно и тъмно.

Защо хората стават зависими?

Мотивите на всеки са различни – някои хора опитват да се справят със свои трудни емоции, други търсят ново усещане и разтърсване, трети подражават на свои близки, четвърти искат да се самосаботират или да „накажат“ някого и т.н.

Как се справяме със зависимостта?

На първо място с осъзнаване на случващото се и неговите последствия, но при наличие на висока мотивация. Мотивацията е от изключителна важност, защото само ако човек търси, може и да открие. И ако избере да намери отговора на въпросите „ЗАЩО ми се случи това?“, „Какво ми носи?“, „КАК да разчета посланието?“, накрая ще намери скритата благословия зад целия този механизъм, защото винаги има такава. Трябва искрено, с внимание и много честно да си зададе някои въпроси, като например: „Къде се изгубих по пътя?“, „Коя е болката, от която така неистово бягам?“, „За какво мечтаех като дете?“, „Кога за последен път се чувствах истински?“, „Защо ме болят връзките с другите?“, „Къде искам да бъда?“, „Усещам ли себе си като в дом?“, „Какво ми пречи да се обичам и приемам?“ и т.н.

Човек е мотивиран за онова, за което вярва, че е нужно да бъде мотивиран. Да приемем изпитанията като учители, които ни преподават своите уроци, е едно от най-смислените неща, които можем да направим за себе си, тъй като зависимостта е просто една компенсация на вътрешна липса, празнота, едно счупване на естествената хармония в нашия вътрешен мир и желанието тя да бъде възстановена по деструктивен за нас начин.

Терапията при зависимости е многопластова и протича на различни нива – не само на когнитивно, но и на психотелесно и преживелищно. Част от тях са свързани с осъзнаването какво в нас запълва зависимото поведение, към кое ни води, истина ли е то, какво вярваме, че ни носи, какви когнитивни изкривявания има в мисленето на зависимия. Работи се за развиването на способност за понасяне на фрустрация и оставане в дискомфорта, осъзнаване смисъла на случващото се и култивиране на сила и увереност в собствените възможности. Изпълняват се практически упражнения, поставят се задачи за домашна работа, експериментира се и се залага формирането на здрави реакции спрямо предходните модели и ситуации.

Накрая искам да опитате да си представите един верен спътник. Можете да му се обадите, когато имате трудности. Когато сте приключили дадена връзка. Когато не знаете как да постъпите. Той няма да ви предаде, защото е най-добрият ви приятел и винаги ще се отзове на вашата нужда. Хубаво е, нали? А сега осъзнайте, че този най-добър приятел сте самите вие. Не е веществото и поведението. Вие сте. По всяко време сте на разположение на себе си. Там сте, когато другите не са. Това е наистина ценно. И може да се постигне, стига само да го пожелаете. Тогава не е нужно да пълните вътрешна празнота с външен пълнеж. Тогава сте себе си и истински. А това наистина си струва. Защото, за да търсиш пълнота, има някъде празнота. И тя може да бъде изпълнена със свобода и смисъл.