В процеса на работа съм срещал най-различни твърдения, свързани с дейността на психолозите. Поради това, в настоящата статия реших да опиша най-честите от тях и да посоча защо същите не са верни, аргументирайки позицията си с конкретни факти. Считам, че това би било полезно както на четящите, така и на моите колеги. Макар че някои от твърденията звучат нелогични и дори комични, се отнасям с пълно разбиране към тях, тъй като понякога хората просто не са достатъчно запознати с дейността, нямат личен и непосредствен опит с нея, или просто са формирали свои погрешни вярвания и нагласи.

И така, ето някои от основните твърдения:

„Приятелите вършат същата работа!“. Несъмнено приятелите са едно важно звено в живота на всеки от нас. Но ако споделянето с тях даваше резултатите, които желаем, никой нямаше да има нужда от услугите на психолог. Близките могат да ни утешат и да допринесат за временното успокоение, възникващо от вентилиране на емоциите и „изливане на мъката“. Но без правилно насочено действие, няма резултати. Психологът е този, който насочва не само към това какво трябва да се направи, но и точно как да бъде направено, водейки ни по пътя към справянето чрез неговите знания и опит и в условията на терапевтично взаимодействие.

„Скъпо е. Имам финансови затруднения!“. Психотерапията се ползва така, както когато човек има нужда и се възползва от друг вид услуги. Не бих си позволил да ги сравнявам, тъй като всяка от тях има своето важно място в йерархията на човешките потребности. Но ще кажа, че човек би следвало да притежава отговорността да степенува по важност своите приоритети. Когато имаме затруднения, свързани с нашето психично здраве, те влияят върху целия ни живот, а някои от тях дори на възможността или мотивацията ни да печелим пари и работим, правейки този процес невъзможен. Затова тук е моментът всеки да вземе своето решение, както и да оцени трезво актуалната ситуация и всички последствия от нея.

„Как ще му доверя моите тайни?!“ Необходима предпоставка в хода на психологичното консултиране е създаването на терапевтична връзка между клиент и психолог. Тя изисква определена степен на разкриване и доверие, с цел запознаване с всички факти и обстоятелства и изграждане на терапевтична стратегия. Психологът е обучен да спазва пълна конфиденциалност на споделената му информация. В противен случай носи съответната отговорност. Бъдете убедени, че психологът е чул наистина много неща и то от всякакво естество.

„Ще си седя, чакайки той да ми говори някакви неща и да ми мине!“  По време на консултиране се изисква лична мотивация, отговорност и съдействие на консултанта, без които той не би могъл да ви помогне. А вие го посещавате с тази цел. Поради това, в своята практика отдавам огромно значение на мотивацията на клиента. Психологът не върши нещата вместо вас. Той просто съдейства в процеса на вашето самопомагане.

„Срамно е да ходя при него. Може някой да ме види!“ В началото на консултирането често присъстват подобни страхове и погрешни убеждения. Първо – има достатъчно начини никой да не ви види /онлайн консултиране/. Второ – поемането на лична отговорност за справянето с дадено емоционално състояние е повод за гордост, а не за срам. И трето – в хода на консултирането ще установите кое  във вас провокира това чувство на срам и какво стои зад него – конкретни базисни и междинни убеждения, негативни вярвания и определени световъзприятия.

„При психолозите ходят само луди!“ Хората, които посещават психолог и психотерапевт, не са психично болни, нито тяхната вменяемост е засегната. Психологическата и психотерапевтична помощ е насочена към психично здрави хора, които търсят професионална помощ, когато душата страда, така както е нормално да потърсят такава и при физиологичен проблем. Хората могат да кажат всичко. И имат това право. Наш е изборът каква тежест ще придадем на казаното. Ако някой притежава подобни вярвания, бих ви посъветвал просто да го оставите да продължи да ги притежава.

„Психологът ще ми разбърка мозъка!“ Освен с недостатъчна осведоменост, този израз е свързан със страха да не би някой друг да установи контрол и власт над нашата психика. Ролята на психолога не е да осъществява власт над нас, а да ни показва кое в нас ни пречи сами да поемем контрола над живота си.

„Какво ще ми каже толкова този психолог, като е по-млад от мен, а аз съм видял много повече неща през живота си от него?!“ Психиката е устойчива не заради количеството преминати изпитания, а заради начина, по който качествено преминаваме през тях. Понякога това се осъществява деструктивно, погрешно и на много висока психична цена. Психологът ви показва, че важно е не това, което си мислите, а това как мислите и незабележимия начин, по който го правите. Интересува се не толкова от търсенето на причините, обясняващи това което правите, колкото от значението, което има за вас то. Подтиква ви към осмисляне на трудностите във вашите цели и ви помага да откриете скритите у вас способности за преодоляването им. Помага ви да осмислите това как живеете със себе си в даден момент, какви избори правите и кои са последствията от тях. Имал съм клиенти с широка обща култура, забележителна кариера и богати натрупвания в различни области на човешкото познание, което със сигурност е полезно, но очевидно не винаги достатъчно за самостоятелно справяне.

„Не може психологът ми да е от различен пол!“ Някои клиенти са преживели травми в миналото, свързани с противоположния пол, други имат вътрешни съпротиви към него, трети изпитват страх от авторитети и т.н. По този начин проектират собствени вътрешни наличности върху психолога, който е от друг пол. Но това може да бъде чудесна възможност, тъй като при посещение на психолог преживяваната междуличностна динамика е коренно различна от тази в обикновеното междуполово общуване. А по време на „разкопаване на психичната градина“ чрез аналитична работа, голяма част от горните пречки биха могли да бъдат успешно преработени.

„Психологът ще ме съди за дадени мои срамни намерения или действия!“ Съденето само по себе си не води до нищо продуктивно. Психологът не е съдник. Той помага да проследите определени причинно-следствени връзки, пряко свързани със случването на конкретни събития в живота ви. Това, че той ще ги назове, или ще помогне на вас да ги осъзнаете и видите, не означава че ви съди, а че просто ви показва причините, довели до тях. Защото последствията от изборите ни днес ни чакат на ъгъла на утрешния ден.

„Ходих на психолог и не ми помогна!“ Терапевтичното взаимодействие между клиент и психолог е като кръвопреливането – нужна е съвместимост. Невинаги е възможно това да се получи. Фактът, че имате негативен опит с даден психолог, не означава, че не можете да имате положителен такъв с друг, точно както и в динамиката на междуличностните взаимоотношения.

„Да ходя на психолог означава, че съм слаб и не мога да се справя сам!“ Невинаги в живота можем да се справим с всичко сами. Това не означава, че нямаме ресурсите и възможностите да го направим, а че просто не знаем къде, кога и как да ги насочим. И това е напълно нормално. Дори да изучим психологията в детайли, за което са нужни години, пак ще изпитваме затруднения да видим отстранено собствената си психика, наличности и дефицити, както и съпътстващите ги избори. Аз също не зная как да ремонтирам двигателя на колата си. И не изпитвам неудобство да потърся специалист, който може да го направи вместо мен.

„Притеснявам се от първата среща с психолога и това ми пречи да взема решение да отида!” Няма нищо нередно в това да изпитвате подобни тревоги. Аналогична е хипотезата и при ново запознанство, предстоящ изпит или житейско събитие. Само че тук ситуацията е по-различна, защото психологът е професионалист, запознат е със състоянията и би следвало да умее да предразположи клиента. Също така би било полезно да се замислите дали пък ползите от посещението няма да надхвърлят рисковете, притесненията и временния дискомфорт и ако е така – да опитате да намерите нужната мотивация. Другият вариант е да бъдете консултирани онлайн, при което се възползвате от комфорта на собствения си дом, и впоследствие, когато се отпуснете, да преминете на присъствени посещения.

„Понякога и психолозите имат нужда от психолог!“ Това важи както за тях, така и за всеки един друг човек. Образованието по психология и професионалната практика в сферата не имунизират срещу лични проблеми. Подобно очакване е също толкова нереалистично, колкото и това, че лекарят не се разболява, защото е лекар. Психологът, за разлика от клиента, минава през часове лична терапия и в повечето случаи по-лесно може да установи кога се нуждае от помощ.

„Психологът ще ми сложи диагноза!“. Психологът не е медицинско лице и не поставя диагнози. Той не работи с тях, а с причините, които стоят зад тях – мисли, чувства, поведения, емоции, нагласи, предубеждения, травми и др.

„Психологът не иска да ме свърже с предишни доволни клиенти!“ Хората не винаги обичат да огласяват проблеми от подобно естество, което е напълно разбираемо. Други пък, вече превъзмогнали своите казуси, не желаят да се връщат отново към тях, преживявайки ги отново и разказвайки подробно какво, защо и как са направили и психологът не може да принуди никой да разкрива всичко това пред чужди хора. Не само поради морално-етични принципи, но и заради декларациите за конфиденциалност. Предразсъдъците в българското общество по отношение на психиката и психолозите също налагат ограничения в публичността на тези теми. Лично аз, винаги, когато установя, че бившите ми клиенти нямат против, ги свързвам с нови такива, които имат нужда да чуят от тях това, което ги интересува. Разбира се, с това не трябва да се злоупотребява, тъй като, от една страна, за да изградим доверие, ни е нужна положителна обратна връзка, но от друга – ние избираме психолог, следвайки своето вътрешно убеждение и оценявайки начина, по който се чувстваме с него. Постоянната мнителност, разследване, враждебност, провокативност и умишленото изпробване на границите на психолога показват пасивна агресия към него и осуетяват терапевтичния план и връзка, поради което обезсмислят тяхното продължаване.

„Психологът не става, ако няма поне 100 титли и не работи с минимум 200 метода!“ Предвид факта, че в хода на терапията ще бъдат споделяни дискомфортни преживявания, мисли и усещания, най-удачният вариант е да бъде открит психолог, с когото се чувствате комфортно. В тази връзка, дори да намерите такъв с множество препоръки, изключителен опит и образование, може да не се чувствате предразположени да споделяте в условията на комфорт и безпристрастност. Причината е, че е възможно да не усетите лично свързване.  Ако не харесате човека отсреща, ако се притеснявате, че той може би ви осъжда вътрешно, е много вероятно да задържите в себе си най-интимните си и уязвими мисли и преживявания. Това може да предотврати терапевтичния прогрес. Освен това, от проведените проучвания е видно, че това, което определя ефективността на която и да е психотерапевтична модалност и методи, са качествата на терапевта и личността му.

„Психологът трябва само да ме хвали!“  Не бива да бъркате проявата на емпатия и разбиране с оправдание за определени грешни избори, при които сте лишени от всякаква отговорност и последствия за собствените си действия или бездействия. Едно е да разбираме причините за дадено поведение, а съвсем друго – да толерираме пагубните последствия от него. Неназоваването, непризнаването и неосъзнаването на проблемите е част от хронифицирането им.

„Психологът не може да ми каже колко точно време е необходимо, за да се справя!“ Продължителността на сесиите се определя в зависимост от характера и естеството на всеки отделен случай, както и от основополагащи елементи, сред които лична мотивация, готовност за сътрудничество в процеса на консултирането, начинът и темповете, с които преработвате емоционалните си преживявания и травми, имате ли подкрепяща среда, каква е давността на проблема, какъв е финансовият ви ресурс, възникват ли междувременно в живота ви сериозни и неочаквани събития, които могат да забавят процеса и т.н. Всички тези предпоставки са фактори, върху които психологът няма контрол, поради което трудно би могъл да фиксира и конкретен срок за справяне.

„Какво очаква психологът от мен“? Уважение, мотивация, търпение, автентичност, изпълнителност, доверие, отговорност, отдаденост.

Има ли разлика между психолог и врачки? Психологът използва строго научни методи, въз основа на които трасира основите на своята експертиза, от която формира и терапевтичната си стратегия. Макар че може да ви съдейства да свържете точки и да осъзнаете общото между причина и следствие, той не предсказва бъдещето, а ви помага чрез опита ви от миналото да коригирате изборите си в настоящето, което да рефлектира и върху вашето бъдеще. Врачките предсказват бъдещето или тълкуват миналото с тайнствени средства и начини (на ръка, кафе, карти, боб, свръхестествени сили, сугестия и пр./, а не въз основа на научна психологическа методология.

„Психологията е излишна глупост!“ Освен че това твърдение е признак на неосведоменост и изостаналост по отношение на разбиранията за емоционално-психичното здраве, обикновено така разсъждават именно тези, които имат най-голяма нужда от психологията. На въпроса „защо“ вярвам, че можете да си отговорите и сами.

„На мен не може да ми бъде помогнато!“ Може да бъде помогнато на всеки, който искрено желае да работи по пренареждането на своите психични пластове, постигайки една още по-добра версия на самия себе си.

„Ще пия лекарства и ще ми мине!“ – за съжаление, все още не е измислено лекарство, което да влезе в мозъка и да промени начина ни на мислене, извършвайки необходимата работа вместо нас. В статията си за употребата на медикаменти при тревожни разстройства съм описал случаите, в които приемът е оправдан. Но винаги следва да се има предвид, че такова решение има своята „цена“ и същото да бъде съобразено с нея.

„Започвам да мисля само позитивно и всичко ще се оправи” – ефективното консултиране се основава на здрава връзка с реалността и прилагането на адаптивни стратегии за справяне, а не на простото възприемане на наивно-позитивна нагласа. 

„Щом си плащам, всичко ми е позволено” – не, не ви е позволено всичко, още по-малко пък това да не спазвате нужните граници. В противен случай, това не би било психологическо консултиране, а нещо съвсем друго…

И така, това бяха някои от основните схващания, касаещи описаната тема. Радостната новина е, че все по-голямата част от клиентите, притежаващи осъзнатост, цялостност и една по-всеобхватна гледна точка, сами се убеждават във верността на изложените аргументи, поради което, в последните години се наблюдава солидно увеличаване на културата и осведомеността по отношение на психичното здраве и емоционалната интелигентност. Забележителен брой хора започват да търсят помощта на специалист, превръщайки се в господари на живота си и поемайки по пътя към личностната промяна и растеж – този, който си струва да извървим, намирайки вярната посока.