През последните години все по-голяма популярност добива така нареченото „позитивно мислене”. Заринати сме от най-разнообразни препоръки да се умихваме, дори когато ни се плаче и имаме проблем. Съветвани сме да слагаме „розовите очила“ и пренебрегваме това, което не е позитивно. Ако става въпрос за наши незадоволени потребности пък сме уверявани, че можем да имаме всичко, стига само да си го мислим системно. В подкрепа на това съществуват дори цели томове книги, хиляди статии и подкасти, прокламиращи такъв тип мислене. За жалост, обаче, светът и причинно-следствените връзки в него не функционират по този начин. Поради това в много случаи хората, описващи и лансиращи подобен тип идеология, всъщност продават илюзиите на наивния позитивизъм, съчетан с известни дози манипулативност, алчност и характерова незрялост. За съжаление, цената на всичко това се заплаща от тези, които вярват в него. А те не са никак малко.
Някои хора ще кажат, че когато започнат да си представят само приятни неща, на момента за кратко се чувстват по-добре. Това е така, но колко дълго продължава живеенето в отричане и лъжа? Постигаме моментно успокоение при бягството от реалността, което има своите дългосрочни последствия. Ето някои от тях:
1. Когато се сблъскваме с дадени страхове, негативни чувства и емоции или наши отрицателни страни, ние не се залавяме с тяхното осъзнаване и промяна. Вместо това, започваме да ги потискаме или отричаме, защото сме дали път единствено на позитивното. Само че потиснатото никога не изчезва. То бива „натъпкано” в подсъзнанието ни и е въпрос на време и обстоятелства да ескалира под различни форми. Освен това, бидейки вечно усмихнат, щастлив, позитивен и винаги чувстващ се добре, човек не трябва да „вижда”, нито да работи върху своите проблеми и предпоставки за възникването им, а това е най-сигурният начин за тяхното увековечаване. А когато тази избягваща, свръхкомпенсаторна и отричаща реалността психодинамика продължи по-дълго, тя става изтощителна проявна форма на бягството от реалността, игнорирането и отричането на проблемите и непоемането на отговорност за тяхното зряло и ефективно решаване.
2. Наивното позитивно мислене е необективно и построено върху крайности – то оценява нещата като единствено добри или лоши и избира да „вижда” само добрите. Това световъзприятие е необективно и незряло. То представлява инфантилно връщане в първите години от нашия живот. Когато следваме този начин на мислене дори вярваме, че само ако си пожелаем нещо и наистина го искаме, ще се случи, защото мислим за него постоянно и го искаме силно. Но за всеки осъзнат човек е ясно, че в действителността нещата не се случват по този начин. Ако не е така, защо тогава хората, придържащи се към този начин на мислене, не са сбъднали всичките си мечти и преодолели всяко свое затруднение?
3. Когато човек има неизпълними очаквания, че винаги трябва да е усмихнат, щастлив и позитивен, но въпреки това не постига желаното, той започва да се чувства още по-нещастен, защото решава, че проблемът е в него, не прави нещо както трябва и е нужно да бъде още по-позитивен, за да успее в това, което иска. Това нарушава връзката с действителността и способността за критично мислене. Страданието, болката, тъгата, негативните емоции и преживявания са абсолютно на място в земната реалност, точно както и раждането, радостта, любовта, щастието. Двете страни на една и съща монета са. Този свят е пъстър и разнообразен. Той е свят на полярности. В него има всичко – нощ и ден, студ и топлина, ниско и високо, нещастие и щастие, смърт и раждане, баланс и крайности. Придържането само към позитивното „орязва” обективността и директно ни „командирова” в една илюзорна реалност и самозаблуда.
4. Мислейки наивно позитивно, дисквалифицираме градивната критика, както и валидните аргументи и изводи само защото не са ултрапозитивни. Причината е, че според нас те са лоши и трябва да се избягват. Това води до удобно оправдание за бездействие и липса на мотивация за извършване на реални действия, чрез които бихме постигнали измерими резултати. Но е много по-лесно да живеем във фантазията и фалша, залъгвайки се, че е достатъчно единствено да мислим позитивно, въпреки че така губим ползата от негативните емоции, които могат да бъдат важни сигнални лампи за подобрение в различни житейски сфери.