В заобикалящата ни среда съществуват ситуации, в които е необходимо предприемането на конкретни мерки и действия, свързани с поставяне под запрещение и принудително лечение на определени лица. Поради това посветих настоящата статия на случаите, в които това се налага и начинът, по който се осъществява.
Кога се налага поставяне под запрещение и принудително лечение?
Тогава, когато конкретното лице не е способно да се грижи за своето имущество и интереси. Или пък в случаите, в които въпреки необходимостта от реализирането на здравни грижи, които състоянието му изисква, лицето отказва да се подложи на доброволно лечение. Също така и ако съществува опасност да бъдат накърни правата, интересите и сигурността на трети лица.
Какви са стъпките за поставяне на едно лице под запрещение?
Всеки, който под една или друга форма е потърпевш, може да поиска поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение. Това могат да бъдат неговите близки – например съпруг, роднини, както и лица, по отношение на които биха могли да настъпят конкретни последствия от неговото поведение. Искането може да бъде осъществено и от прокурора.
Каква е процедурата?
Първата стъпка е да бъде подадена искова молба до съда. Тук компетентният съд като първа инстанция е окръжният съд. Ответник в производството е самото лице, чието поставяне под запрещение се иска. Съществуват случаи, в които това лице може да бъде непълнолетно. Тогава в делото взема участие негов родител, попечител или съпругът му, ако непълнолетният е сключил брак.
Разлика между пълно и ограничено запрещение
Тук критерият се определя от степента, в която се ограничават правата на лицето, чието запрещение искаме. Според закона непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Когато пък лицето е пълнолетно и поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи, но състоянието му не е така тежко, че да бъде поставено под пълно запрещение, се поставя под ограничено.
Критерии за постановяване
Критериите са два. И се изисква тяхното едновременно наличие, тъй като без който и да е от тях, искът за поставяне на едно лице под запрещение ще бъде отхвърлен от съда. Те са:
Медицински критерий
Той изисква да е налице болестно състояние на лицето, което да засяга неговия интелект, психика и воля. В закона изрично и изчерпателно са посочени две групи заболявания – душевна болест и слабоумие. Душевна болест (психопатия) са придобити психически заболявания – различни видове психопатии, шизофрении, неврози, депресии, циклофрении и някои проявни форми на епилепсиите.
А слабоумието е вродено психическо заболяване, при което са възможни различни степени на умствено недоразвитие – идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения и др.
Юридически критерий
Този критерий установява дали в резултат на слабоумието или душевната болест лицето е в състояние да се грижи за своите работи.
Съдът е компетентен да реши, с оглед на медицинските и другите данни по делото, дали лицето следва да бъде поставено под запрещение и какъв трябва да е видът на постановеното запрещение.
Какви са последиците от поставяне на лице под запрещение?
Решението за поставяне под запрещение лишава при пълно запрещение, съответно ограничава, при ограничено запрещение, способността на лицето чрез лични действия да придобива или губи конкретни права и да поема определени задължения. Това се случва от деня, в който решението по делото влезе в сила.
Може ли да се отмени запрещението?
Отмяна на запрещението е възможна и тя се случва отново пред съда. Ограничено запретеният може сам или със съгласието на попечителя си да поиска отмяна на запрещението. Пълно запретеният може да поиска от органа на настойничество или настойническия съвет да сезира окръжния съд, който е постановил запрещението.
Поставеният под запрещение може да се обърне и към прокурора с молба последният да предяви иск за отмяна на запрещението. В производството по отмяна поставеният под запрещение ще има положението на ищец по делото.
Принудително лечение на психично болни по Закона за здравето
В Закона за здравето е регламентирана процедурата по задължително настаняване и лечение. Той касае психично болните и лицата с умствена изостаналост, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Докато при поставянето под запрещение предпоставките са лицето да има психическо заболяване или слабоумие и да не може да се грижи за своите работи, тук лицето трябва да бъде опасно за себе си, за близките, за околните или за обществото.