Когато изпитват дадени симптоми, хората често търсят информация за тях в интернет. Това е естествена реакция и функция на мозъка, който ни подтиква към подобно действие, за да си обясни за физическия дискомфорт, който тялото изпитва. Но тази стратегия може да бъде изключително пагубна и дори да служи като трамплин за развитие на ново, или усложнение на вече съществуващото състояние.

Така например, ако търсите в Гугъл симптомите на някакво заболяване, често ще се сблъскате с резултати, които насочват към сериозна болест. Освен това, често се случва след прочита на множество материали вече да сте убедени, че страдате от сериозно заболяване и да установите, че прекарвате прекалено много време в търсене на информация за симптомите му. Подобен вид „проучване“ предизвиква тревога и страх. В екстремни случаи ежедневието започва да гравитира единствено около това да сърфирате в интернет за всевъзможни болести и техните симптоми. Често се случва засегнатите да четат всичко възможно и да прекарват значителен период от време във форуми, за да обменят идеи с хора, страдащи от съответната болест.

Търсенето на информация може да се отнася за всякакви болести. Обикновено е придружено от значително преувеличаване на конкретен симптом, който съвсем закономерно се усилва след повишаване на страховата реакция вследствие на прочетеното.

За щастие, с течение на времето, част от засегнатите осъзнават, че имат проблем. Те забелязват сами, че ежедневието им се върти предимно около предполагаеми заболявания, а страховете им стават все по-големи с течение на времето, което може да бъде много напрягащо и стресиращо за тях. В други случаи не осъзнават всичко това и отварят път към развитието на хипохондрия, при която постоянно се търси потвърждение за наличие на физическа болест.

Мислите за всевъзможни болести и визуализирането на катастрофални сценарии могат да предизвикат силни страхове и да засилят още повече физическите симптоми. Например, ако някой има главоболие при напрежение и подозира мозъчен тумор, тревожното напрежение може да влоши болката или да я зачести, подхранвайки страховете, че болестта напредва и се случва нещо наистина лошо.

Описвайки всичко това е съвсем закономерно да бъде посочена и разликата между полезното информиране за дадено състояние и патологичното такова. Тя се изразява в това, че уместното търсене в интернет не води до силни страхове и освен това е ограничено във времето. Вероятно понякога всеки е търсил симптоми в Гугъл и е попадал на възможна диагноза, която да го тревожи. Разликата е в това, че лекарят обикновено може да намали подобни притеснения, ако обясни съответния симптом и успокои пациента, че той не означава лоша болест. При натрапливо-хипохондричния тип търсене този вид успокоение трае кратко и скоро тревогите надделяват отново, като карат човекът да се съмнява дали лекарят не се е объркал, пропуснал или подценил даден симптом.

Друг важен аспект е свързан с източника на информация. Много потребители в интернет не са лекари. Те не познават различните клинични картини и протичането на заболяването, нито спецификата на конкретния случай. Дори и ако разказват за своето заболяване от собствен опит, описаните симптоми могат да касаят само част от няколко различни болестни прояви. Наред с това, опитът и индивидуалното повлияване на всеки са твърде субективни. Голяма част от определени посетители на такива интернет пространства сякаш са „черна дупка“, в която са привлечени хора, които споделят единствено негативните възможни сюжети и сценарии. Но пък от друга страна, винаги има и представители, които са излекувани успешно. За съжаление, често те не присъстват в сайтове и форуми, защото са заети да живеят живота си ефективно. Това създава значителен дисбаланс, тъй като изкривява съотношението „излекувани и неизлекувани“ в полза на вторите.

Често срещана практика е и членуването в групи в социалните мрежи, които са посветени на дадени симптоми или заболявания. Първоначалната им идея е хората да се подкрепят. Но при внимателен прочит лесно се установява, че в тях има много участници, които поддържат неврозата си, защото тя им носи несъзнавано искани от тях изгоди, с които не желаят да се разделят. Те са ангажирани с постоянни изследвания, търсене на отговори и на нови и нови специалисти, като същевременно са изцяло откъснати от психичните процеси и съдържания, които стоят зад това „търсене на отговори“. Това е една твърде механична нагласа, чрез която човекът се фокусира само върху телесното, игнорира изцяло психичното и започва да се възприема като биоробот, на който трябва да се смени конкретно болтче. Такава, лишена от цялостност възприятийна рамка, продължава да държи в проблема, тъй като всички симптоми, които фиксират, отвличат, заемат време и пространство в мозъка на човека, всъщност го отклоняват от реалната действителност, която често води към определени негови характерови особености, избори и начини за свързване със себе си. Защото има съзнание, има подсъзнание. Има осъзнавани процеси, има несъзнавани. Има виждана психика, има невиждана. Не само защото е по-дълбока, а защото има психични механизми като изтласкване, които прикриват неща в нас, които не ни се иска да видим. И най-добрата ни „защита“ е през натрапливото фокусиране върху симптома и „търсенето на отговори“, забравяйки, че връзката между тялото и ума и двупосочна. Защо е такава? Защото телесните процеси в тялото ни повлияват начина, по който се чувстваме, а това пък рефлектира върху нашите емоции и процеса ни на мислене. От друга страна мисленето ни влияе върху физиологията на тялото и емоционалното ни състояние. Накрая се получава затворен кръг – колкото повече човек чете за болести, толкова повече засилва тревогата и физическите усещания, започва да се съмнява в поредния лекар и в себе си и това поддържа целия механизъм. С течение на времето този модел може да доведе до пълно изтласкване и отчуждение от собствените психични процеси, сякаш са незначителни. Така се оформя опасна дисоциация между тялото и душата, при която тялото става обект на контрол, а не част от живия човешки опит. Разбира се, това не означава да приписваме всяко заболяване на психиката и емоциите си. Но дори когато имаме диагностицирано реално физическо заболяване, винаги можем да проследим какви послания ни дава то и накъде ни насочва. Психиката и тялото са в постоянен диалог. Макар не всяко заболяване да произтича от емоционални причини, нашето вътрешно състояние може да има съществена роля в начина, по който болестта се проявява, преживява и преодолява.

Не бива да забравяме и друг важен момент – чуждото решение не е универсална формула. Всеки случай е индивидуален. Ако при един е проработило едно, няма гаранция че то ще проработи и при друг. Човекът не е математическо уравнение, а жива вселена от опит, чувства и избори. Няма готови пътища. Съществуват само вашите собствени. Позволете си да ги откриете!

Ако чувствате, че търсенето в интернет ви се отразява неблагоприятно и пречи на нормалното ви функциониране, можете да потърсите помощта на добър психолог. В хода на консултациите ще откриете, че под стремежа за натрапливото четене за болести стои психичен материал, който следва да бъде осветлен и трансформиран, в присъствието на здрав разум и решителност. Тогава, вместо да търсим информация за различни заболявания, можем да прекараме времето си много по-пълноценно, в условията на спокойствие и увереност.