В статията ми за профила на насилствения извършител вече очертах основните му същностни характеристики. Поради това, в тази статия, която надгражда предишната, искам да обърна по-специално внимание на друг вид насилие, от което са потърпевши животните.

Отдавна е установено, че в повечето случаи насилниците на животни са насилници и на хора. Това е така, тъй като личностните, поведенчески и характерови специфики на лицата, които извършват тези актове, намират приложно поле както по отношение на животни, така и на хора.

В България насилието над животни и нехуманното отношение към тях е престъпление съгласно Наказателния кодекс и Закона за защита на животните. То е варварски, античовешки и чудовищен акт, който най-често се дължи на съвкупност от редица типични особености, които притежават извършителите му. Ето някои от тях:

1. Израз на дълбоки комплекси, травми, вътрешни страхове, безсилие и стремеж чрез болката на невинно и безпомощно същество насилникът да се почувства фактор – силен, способен, овластен и ценен.

2. Силна и задържана пасивна автоагресия. Тя кара човек да мълчи, самопотискайки и неотстоявайки се, заради страх и вътрешна слабост. Носена дълго време, тази динамика с лекота преминава в агресивен садизъм – към ближния или към животните, чрез егоистично пренебрегване на чуждата болка и дори желание за умишленото й причиняване.

3. Ниска самооценка – когато липсва стабилна самооценка, това поражда множество несъзнавани страхове. При насилниците те се компенсират патологично с крайно отчуждение, насилие, агресия, себеналагане над околните, желание за безусловна доминация и съобразяване, алчност и т.н.

4. Липса на любов и уважение към невинността, спонтанната радост и искреността, които, за разлика от животните, насилникът не притежава и затова ги отхвърля както в себе си, така и в околните.

5. Откъснатост от съзнанието за свързаност и общност с различните форми на живот.

6. Преживяно насилие в миналото.

7. Невъзможност за владеене на фрустрацията, съчетано с умишлено прехвърляне на цялата отговорност върху жертвата.

Освен гореизброените, съществуват и още един тип насилници. Те обучават животни от даден вид и порода в жестокост спрямо хора или други животни. Тези животни сами по себе си са добри същества, но дресировката и взаимодействието с патологичната психика на стопаните им ги прави наистина зли и опасни.

Независимо дали насилието над животните ще се осъществява с цел забавление или под формата на кошмарни „научни“ опити, лов и унищожаване на хиляди животински видове, това вече говори за достатъчно сенчести психични наличности и несъмнено бездушие. Но още по-големият проблем е начинът, по който се осъществява всичко това, и убеждението на извършителя, че целта сякаш оправдава всякакви средства.

В заключение можем да обобщим и допълним, че човек, който проявява или е готов да прояви насилие към по-слабите, е крайно незрял, емоционално примитивен и притежава дезадаптивни характерови особености от психопатния спектър.

Съществуват случаи, в които актът на насилие над животно наистина е еднократен. Когато човекът осъзнае, че причинява подобен вид усещане на животното, той спира агресивния акт и преживява вина. Но това не е безобидно действие, нито оправдание, а тревожен сигнал за определени психични съдържания и склонности, за които е необходимо да бъдат предприети спешни мерки.

Положителният факт е, че хората, които насилват животни или други хора, подлежат на промяна. Да, трудно е. Често е и неуспешно. Изисква висока лична мотивация, работа по себе си и отговорност. Но не винаги е обречено. В процеса на психологическо консултиране се достига до осъзнаване психологическите причини, стоящи зад извършения акт на насилие, и се работи директно с тях, с цел конструктивното трансформиране на болезнения опит в смисъл и преустановяване реализирането на противоправно, антихуманно и чудовищно поведение.