Прошката е един от най-необходимите и освобождаващи ни от фрустрация актове, които можем да осъществим – не толкова за другия, колкото предимно за нашето добруване. Защо? Защото когато дълбоко в себе си таим гняв по отношение на нещо или някого, всяка от нашите мисли има влияние върху тялото и чувствата ни. В подобни случаи тялото ни може да реагира с физически симптоми, а психиката с мисли за отхвърляне, несправедливост, предателство и омраза. Поради това, ако успеем да простим на другия и приключим с този епизод от живота ни емоционално, ще се освободим от много демобилизиращи чувства. Защото когато изпитваме гняв към някой друг, ние не наказваме него, а нас самите.

Каква е разликата между прошка и мазохистично примирение?

Много хора си мислят, че са простили, докато същевременно „гълтат“ обидата, фрустрацията и гнева си по един пасивно-агресивен начин. Автоагресивно и мазохистично потъпкват себе си и „стискат зъби“, считайки това за прошка, докато всъщност просто са се примирили. Именно поради честото бъркане на тези две понятия, ще отбележа и основните разлики между тях.

Да простиш не означава да намериш поведението на другия за приемливо, нито да го одобряваш, а да успееш да видиш мотивите му в проблемното взаимоотношение, да ги разбереш и допуснеш, че това е най-доброто, на което той е способен, и то просто е част от неговата същност. Това не означава да се съгласиш, харесаш или одобриш. Прошката е премахване на оценката, изтриване на черно-белите категории и етикетирането като „добър“ или „лош“. Защото случилото се е такова, каквото е. Прошката не е да се примириш и не означава да не търсиш справедливост, нито да продължаваш да си с човека, който те е наранил, а да приемеш случването на конкретната ситуация и пуснеш чувствата си. И тази прошка е лично за твоето освобождение, не за другия. Тогава постъпката му не оставя в теб натрупан гняв, неизразени чувства, неизказани думи, смачкано достойнство, болезнени компромиси, вина, самосъжаление.

Много хора бъркат прошката със слабост, но тя няма нищо общо с това. Напротив, израз е на вътрешна сила. Вие прощавате преди всичко на самия себе си, като така запазвате емоционалното си равновесие и научавате уроците от ситуацията.

Как да простим истински?

Можем да простим истински, когато сме се заявили. В противен случай трупаме преглътнат автоагресивен гняв. Когато този гняв бъде изявен по градивни начини, изразяващи се в здраво самоотстояване и стабилна самооценка, само тогава прошката е дълбока и истинска.

За да бъде ефективна прошката, е необходимо първо да сме простили на самите себе си. В противен случай прощаването е много вероятно да е самосъжаление, примирение, потиснат гняв или агресия, а те разболяват тялото и нарушават емоционалното ни равновесие.

Както споменахме, да простим не означава да търпим категорично неприемливи поведения, да не отстояваме своите здрави граници, нито да предадем себе си. Защото по този начин не помагаме нито на нас, нито на другия, тъй като лишаваме нашето взаимоотношение от един градивен диалог и опция за реална промяна, ако такава би могла да се случи. Ако не може, тогава се дистанцираме от ситуацията или взаимоотношението, прощаваме първо на себе си и си даваме възможност за трезва преценка. Полезно е да знаем, че винаги, когато анализираме процеса на прощаване, е необходимо да изследваме открито и честно и нашето поведение и принос в ситуацията, за да бъдем напълно обективни към нея и да се предпазим от евентуални и сходни бъдещи казуси.

При определени хора прощаването не помага да се почувстват по-добре. Невъзможността за прошка или липсата на облекчение след дадена такава се дължи на неотработени психични динамики и съдържания. В процеса на психологическото консултиране, използвайки нужните техники и методи, се научаваме да даваме здрава, а не себепотъпкваща прошка. Понякога границата между двете е тънка и изисква специфичен анализ и подход. Защото да простиш е рецепта за щастие. Да не простиш е рецепта за страдание. Здравата прошка е акт на висок личностен интегритет, защото въпреки че сме наранени и разочаровани, пускаме миналото и с повече осъзнатост, смирение и мъдрост се насочваме напред, към нашето бъдеще.