МОБИНГ НА РАБОТНОТО МЯСТО: УСПЕШНО РЕШЕН СЛУЧАЙ НА ПСИХИЧЕСКИ ТОРМОЗ

С мен се свърза жена на около 35 години, която в продължение на месеци преживяваше сериозни затруднения на работното си място. Първоначално тя не определяше случващото се като мобинг или психически тормоз. По-скоро го възприемаше като поредица от конфликти с ръководителя и част от колегите си, които постепенно бяха превърнали работната среда в място, изпълнено с напрежение, тревожност и несигурност.

Жената беше професионално реализирана, отговорна и мотивирана. Преди да започнат проблемите, работата й носеше удовлетворение и тя имаше добра увереност в собствените си способности. Постепенно обаче нещата започнали да се променят. Информация, необходима за изпълнението на служебните й задължения, започнала да не достига до нея навреме. Част от колегите я изолирали от определени разговори и решения. Пред други служители ръководителят започнал да отправя забележки към нея, като критиката все по-често излизала извън рамките на конкретната работа и се превръщала в лична оценка.

Постепенно жената започнала да има усещането, че каквото и да направи, то няма да бъде достатъчно добро. Тя започнала да се пита: „Аз ли не се справям?“, „Наистина ли съм толкова некомпетентна?“, „Може би прекалено много се притеснявам?“, „Възможно ли е проблемът да е в мен?“.

Кога конфликтът се превръща в мобинг?

Още в началото на работата ни беше важно да направим разграничение между обикновен конфликт и системен психологически тормоз на работното място. Не всеки спор с колега или ръководител е мобинг. В една професионална среда е нормално да има различия в мненията, критика, несъгласие и дори напрежение. При тази жена обаче постепенно се очертаваше повтарящ се модел. Не ставаше дума за една неприятна забележка или за един конфликт. Имаше последователно обезценяване, изолиране, критика и поведение, което постепенно подкопаваше увереността й. Тогава започнахме да разглеждаме преживяното като възможен случай на мобинг – системен психически и психологически тормоз в работна среда. Това осъзнаване беше важно, защото жената до този момент беше насочила почти цялото си внимание към въпроса: „Какво не е наред с мен?“. А трябваше да започнем с друг:„Какво всъщност се случва около мен?“

Психическият тормоз започнал да влияе и извън работата

Продължителното напрежение постепенно започнало да се отразява не само на професионалния, но и на личния й живот. Сутрин изпитвала тревожност още преди да отиде на работа. В неделя вечер започвала да мисли за предстоящата работна седмица. След работа продължавала да анализира разговорите, които е водила през деня. Често се връщала към конкретни ситуации и си задавала въпроса дали е могла да реагира по различен начин. Започнала да изпитва проблеми със съня, постоянно напрежение и трудности с концентрацията. Най-тежко обаче преживявала промяната в отношението към самата себе си. Жената, която преди била уверена в професионалните си способности, постепенно започнала да се съмнява в почти всяко свое решение. Това е един от най-разрушителните аспекти на продължителния психически тормоз на работното място. Когато човек системно е критикуван, обезценяван или поставян в ситуация, в която постоянно трябва да доказва стойността си, той може постепенно да започне да възприема чуждото отношение като обективна оценка за самия себе си.

Първата стъпка беше да върнем реалната оценка за себе си

В началото не се опитвахме да решим всички проблеми наведнъж. Първата ни задача беше да възстановим способността й да оценява ситуациите спокойно и реалистично. Разгледахме конкретни случки от работното място. Направихме ясен и конкретен анализ на следното: Какво точно беше казано? Какво беше направено? Кой присъстваше? Каква беше реакцията на жената? Каква беше реакцията на останалите? Имаше ли реална професионална грешка или ставаше дума за необоснована критика? Този процес й помогна постепенно да започне да отделя фактите от внушеното чувство за вина. По този начин тя постепенно започна да вижда, че професионалната й история преди появата на проблема не съответства на образа, който постепенно беше започнала да изгражда за себе си под въздействието на токсичната работна среда. Тя не беше станала изведнъж некомпетентна. Беше започнала да гледа на себе си през очите на хора, които я обезценяваха.

Възстановяване на самооценката

Следващата важна част от психологическото консултиране беше свързана със самооценката. При преживян мобинг човек често започва да се пита дали проблемът не е в него. Затова не беше достатъчно просто да й кажа: „Ти си способна.“. По-важно беше тя сама да достигне до това заключение. Започнахме да разглеждаме нейните реални професионални качества, предишни успехи, отношенията й с колеги преди появата на проблема и начина, по който е функционирала в други професионални ситуации. Постепенно се появи една много важна разлика: „Не се справям“ не е същото като: „Карат ме да се чувствам така, сякаш не се справям.“. Тази разлика промени начина, по който жената започна да възприема случващото се.

Работа със страха и поставяне на граници

Друг съществен проблем беше страхът от реакцията на другите. Жената дълго време избягвала да се противопоставя на неподходящото отношение, защото се страхувала, че ситуацията ще се влоши. Тя понасяла повече, отколкото реално искала. Премълчавала. Обяснявала се. Опитвала се да бъде още по-добра служителка. Надявала се, че ако работи достатъчно добре, отношението към нея ще се промени. Но постепенно започна да разбира нещо важно: Не всяка ситуация може да бъде решена чрез това човек да се старае още повече.

В процеса на работа започнахме да развиваме по-асертивен начин на комуникация. Той включваше способност да изразява позицията си ясно и спокойно, без да бъде нито агресивна, нито пасивна. Тя започна да се учи да заявява границите си, да задава конкретни въпроси, да иска конкретна обратна връзка и да не приема автоматично всяко обвинение.

Това не беше просто промяна в начина й на общуване. Беше промяна във вътрешната й позиция.

Юридическа консултация при мобинг – яснота за правата и възможностите

В хода на работата стана ясно, че за жената е важно не само да възстанови психологическата си устойчивост, но и да придобие по-ясна представа за своите права и възможности в конкретната ситуация. При случаи на мобинг и психически тормоз на работното място психологическата подкрепа и юридическата консултация могат да имат различни, но допълващи се функции. Затова в конкретния случай беше оказано и юридическо съдействие под формата на консултация с юрист.

Беше проведена среща с юрист, на която бяха обсъдени конкретните обстоятелства около случващото се на работното място, наличната информация и възможните действия от правна гледна точка.

Важно е да уточня, че не беше водено съдебно дело и не се стигна до съдебно производство. Юридическата помощ се изрази в консултативна среща с юрист, чиято цел беше жената да получи информация за своите права, възможности и потенциални следващи стъпки. Това имаше значение и от психологическа гледна точка. До този момент тя се чувстваше безпомощна и не знаеше дали изобщо има право да реагира на случващото се. Получаването на ясна информация й помогна да възстанови усещането си за контрол.

Психологическата работа беше насочена към тревожността, страха, самооценката, личните граници и способността й да взема решения.

Юридическата консултация от своя страна й помогна да разбере по-добре практическата и правната страна на ситуацията. Така тя вече можеше да разглежда възможностите си не само през призмата на страха, но и с по-ясно разбиране на реалната ситуация.

Как завърши случаят?

С течение на работата тревожността постепенно намаля. Сънят се подобри. Концентрацията й се възстанови. Започна отново да изпитва увереност в професионалните си способности. Но най-важната промяна беше, че престана да търси постоянно одобрение от хората, които я обезценяваха. Тя вече можеше да разглежда ситуацията по-трезво и да прецени какви са възможните й действия. Да остане ли? Да потърси ли промяна в условията? Да разговаря ли с ръководството? Да потърси ли друга професионална среда?

Този път решението нямаше да бъде взето от страх. Щеше да бъде нейно. В крайна сметка тя избра да напусне работното място. Но това беше съвсем различно от начина, по който в началото си представяше евентуалното напускане. В началото тя възприемаше напускането като доказателство, че е загубила. Но понякога да кажеш „не мога повече“ и да си тръгнеш не символ на провал, а точно обратното – на успех.

В края на процеса тя възприемаше решението си като осъзнат избор да не остава в среда, която трайно подкопава самоуважението и психическото ѝ спокойствие. Няколко месеца по-късно тя вече работеше в нова професионална среда. Отново изпитваше удовлетворение от работата си. И може би най-важното – вече не се чудеше постоянно дали проблемът е в нея.

Какво може да ни научи този случай на мобинг?

Мобингът на работното място не винаги започва с открито агресивно поведение. Понякога започва с нещо привидно малко – подигравка, пренебрежение, системна критика, изключване от информация или постепенно изолиране от екипа. Проблемът възниква, когато тези действия се превърнат в повтарящ се модел на психологически тормоз и започнат да подкопават самочувствието, достойнството и усещането за сигурност на човека. Тогава последствията вече не остават само в офиса. Те могат да се проявят като постоянен стрес и тревожност, страх от работното място, проблеми със съня, трудности с концентрацията, понижено самочувствие, чувство за вина, емоционално изтощение, професионално прегаряне, усещане за безпомощност.

Ето защо, ако човек преживява психически тормоз на работното място, не е необходимо да чака, докато ситуацията напълно разруши увереността и спокойствието му. Понякога първата стъпка е просто да поговори с професионалист, който може да помогне ситуацията да бъде видяна по-ясно.

Кога е добре да потърсим психолог при мобинг?

Психологическото консултиране може да бъде полезно, когато човек не може да спре да мисли за случващото се на работа, изпитва силна тревожност преди или по време на работния ден, постоянно се съмнява в собствените си способности, изпитва вина, въпреки че не разбира какво е направил неправилно, трудно поставя граници, страхува се да се противопостави на шеф или колеги, започва да пренася напрежението от работата в личния си живот, обмисля напускане, но не може да вземе спокойно решение, усеща, че токсичната работна среда вече влияе на психическото му състояние.

При необходимост психологическата подкрепа може да бъде допълнена и с консултация с подходящ юридически специалист, когато има въпроси относно трудовите права и възможните действия.

В заключение

Този практически случай на мобинг показва нещо, което често се забравя: Когато дълго време някой ни кара да се съмняваме в собствената си стойност, първата задача не е да докажем стойността си на него. Първата задача е отново да я видим самите ние. 

Не всяка трудна работна ситуация е мобинг. Но когато критиката, изолацията, обезценяването и психологическият натиск се превърнат в системен модел, последствията могат да бъдат сериозни. И тогава търсенето на помощ не е признак на слабост. То може да бъде начин човек да си върне това, което постепенно е загубил в токсичната среда – спокойствието, увереността, личните граници и усещането за собствено достойнство.

Психологическата помощ може да даде пространство за разбиране на преживяното и възстановяване на вътрешната устойчивост, а при необходимост консултацията с юрист може да внесе яснота относно правата и възможните практически действия.

Защото, когато подписваме трудов договор, ние предоставяме труда си. Не предоставяме правото на друг човек да определя колко струваме.

Важно: Описаният случай е представен с професионална и образователна цел. Фактите, подробностите и конкретните характеристики са променени с оглед запазване на конфиденциалността. В конкретния случай не е водено съдебно дело; юридическата подкрепа е била предоставена под формата на консултативна среща с юрист. Всеки случай на мобинг, психически тормоз или токсична работна среда е индивидуален и изисква индивидуална оценка. Описаният резултат не представлява гаранция за резултат при друг човек.