В съвременното общество тълпата има различни проявления, като в най-честите случаи това са протести, спортни агитки или публика на концерт. Тя представлява голяма група от хора, повечето от които не се познават и са струпани на дадено място. Тълпата е лесно манипулируема маса. Когато човек е част от нея, той е анонимен, престава да мисли за последствията и затова действията му стават радикални, задръжките падат, страхът изчезва.
Първият психолог, който се занимава с психологията на тълпата, е Густав Льобон, който класифицира тълпите и поведението на отделната личност в тях.
Поведението на отделния индивид в тълпата се различава от поведението му в други социални ситуации. Индивидът в тълпата често се отдава на своите инстинкти, които в други ситуации биват неприемливи за социалните норми, но в една безименна и безлична тълпа, психологическото усещане за мощ се усилва.

Една неорганизирана група от хора се превръща в тълпа, когато съставът й се идентифицира с общ стимул, който най-често е негативен. Този стимул придобива общ образ за всички участници. Емоционалното състояние на индивидите в една безлична тълпа се характеризира с: повишен впечатлителност; чувство за могъщество; чувство за анонимност; повишена емоционалност; намалено адекватно обработване на информация; намалена критичност.

Няколко са инстинктите, които управляват тълпата в различни етапи от нейното разгръщане. Например, в началото се проявява инстинктът за разрастване на групата, след това този на жаждата за власт, който отключва от своя страна хищническия инстинкт и жестокостта, а с утихването на екзалтацията на групата настъпва инстинктът за самосъхранение, когато индивидите осъзнават действията на тълпата и се отдръпват от нея.
Водещо място за сформирането на подобни спонтанни тълпи е масовият инстинкт. Това е така, тъй като, според научните изследвания, индивидът има вроденото усещане за незавършеност, когато е сам. Поради това човекът, като социално същество, избягва самотата, а чувството за общност, взаимност и принадлежност е толкова базова потребност за хората.

Льобон определя два вида тълпи – хетерогенни и хомогенни. Хетерогенните тълпи се характеризират с разновидност в професионално и личностно отношение на състава на групата. Но този различен състав преминава в колективен дух, в който подсъзнанието е водещо. Докато хомогенните т