В съвременното общество тълпата има различни проявления, като в най-честите случаи това са протести, спортни агитки или публика на концерт. Тя представлява голяма група от хора, повечето от които не се познават и са струпани на дадено място. Тълпата е лесно манипулируема маса. Когато човек е част от нея, той е анонимен, престава да мисли за последствията и затова действията му стават радикални, задръжките падат, страхът изчезва.
Първият психолог, който се занимава с психологията на тълпата, е Густав Льобон, който класифицира тълпите и поведението на отделната личност в тях.
Поведението на отделния индивид в тълпата се различава от поведението му в други социални ситуации. Индивидът в тълпата често се отдава на своите инстинкти, които в други ситуации биват неприемливи за социалните норми, но в една безименна и безлична тълпа, психологическото усещане за мощ се усилва.

Една неорганизирана група от хора се превръща в тълпа, когато съставът й се идентифицира с общ стимул, който най-често е негативен. Този стимул придобива общ образ за всички участници. Емоционалното състояние на индивидите в една безлична тълпа се характеризира с: повишен впечатлителност; чувство за могъщество; чувство за анонимност; повишена емоционалност; намалено адекватно обработване на информация; намалена критичност.

Няколко са инстинктите, които управляват тълпата в различни етапи от нейното разгръщане. Например, в началото се проявява инстинктът за разрастване на групата, след това този на жаждата за власт, който отключва от своя страна хищническия инстинкт и жестокостта, а с утихването на екзалтацията на групата настъпва инстинктът за самосъхранение, когато индивидите осъзнават действията на тълпата и се отдръпват от нея.
Водещо място за сформирането на подобни спонтанни тълпи е масовият инстинкт. Това е така, тъй като, според научните изследвания, индивидът има вроденото усещане за незавършеност, когато е сам. Поради това човекът, като социално същество, избягва самотата, а чувството за общност, взаимност и принадлежност е толкова базова потребност за хората.

Льобон определя два вида тълпи – хетерогенни и хомогенни. Хетерогенните тълпи се характеризират с разновидност в професионално и личностно отношение на състава на групата. Но този различен състав преминава в колективен дух, в който подсъзнанието е водещо. Докато хомогенните тълпи се състоят от близки по възраст, статус и професия хора, които са обединени от общо убеждение или преживяване. Този тип тълпа се нарича психологическа, което се характеризира с жертвоготовността на всеки индивид да пренебрегне личния интерес в името на колективната идея. Най-опасната за живота на човек е паническата тълпа, тъй като паниката е крайна проява на страх, при която индивидите загубват адаптивните си възможности за адекватно поведение и реагират хаотично или със ступор.

Тълпата като феномен се появява спонтанно, не всяка група или струпване на хора на едно място с една и съща цел ще провокира сформирането на безотговорната, често неконтролируема маса от индивиди. Тълпата се появява при силна емоционална идентификация и екзалтация, която поражда още повече емоционалност в групата, която обаче не се характеризира с трайно емоционално състояние и бързо утихва и се разпада.

Как възниква тълпата?
Всички ранни изследователи на тълпата приемат, че най-трудният проблем, пред който се изправят, е свързан с обстоятелствата и механизмите на нейното възникване. На многото въпроси около възникването на душата на тълпата С. Сигеле дава един отговор, свързан с предразположението на човека към подражание. Подражанието е процес, който протича на две равнища: доброволно, т. е. съзнателно, и безсъзнателно. В масата, която се превръща в тълпа, превес взема безсъзнателното подражание, подсилено от вътрешногруповото внушение. В тълпата отделният човек (независимо от неговия социален статус, интелект и образование) се трансформира по посока на заличаване на своята индивидуалност. Той се примитивизира; получава друг поведенчески образ, изграден от несъзнателните атавистични елементи, които винаги е носил в себе си.
Тълпите се характеризират с примитивна емоционална сила, импулсивност и раздразнителност, както и деструктивно поведение и ниско интелектуалното ниво, тъй като човекът в тълпата регресира до равнището на дивака и варварина, загубвайки предишната си разсъдъчна способност. Поради това, участниците в тях са лесно внушаеми и доверчиви.

Колкото и малобройна и кратковременна да е тълпата, тя не може да съществува без водач, наречен лидер. След първичния процес на възникването на тълпата, основан на внушението, психичната зараза и подражанието, новата социална единица продължава да съществува, благодарение на действията на лидера. Въпреки че лидерът е един от тълпата, той не се отъждествява изцяло с нея – той е „най-доброто”, което тя притежава.
От съществено значение за овладяване на тълпите е както спонтанното, неформално структурирано действие, така и институционалното, утвърдено и формално контролирано действие на специализираните за такива ситуации звена.