Чрез препоръка от познати бях потърсен от жена на 27 – годишна възраст. Нейният проблем се изразяваше в това, че не беше доволна от интимните връзки, които до момента имаше в живота си. Сподели ми, че се чувства зле, когато нещата не се получават с партньор, когото тя иска. Когато пък намери подходящ такъв, се опитва да го моделира по свой образ и подобие или да изисква от него да е постоянен неин сателит. Държеше партньорите постоянно да я хвалят, а любовта им към тях беше изискваща и обсебваща. Цялата вина за прекратяването на своите връзки винаги беше прехвърляна върху другия. Тя търсеше голямата любов, но дори такава да се появяваше, клиентката не знаеше как да я оцени и задържи в живота си. Сподели, че мъжете до нея бързо й омръзват. При намерение за задълбочаване на отношенията, тя често си е тръгвала. След първоначалната идеализация, следваше мощно обезценяване и прекратяване на връзката. Като закономерно следствие, всичко гореизброено я тласкаше към самосъжаление и демотивация, които намираха проявление по отношение на повечето нейни ежедневни дейности.

След внимателен анализ на споделеното, достигнах до следните изводи, които ме тласнаха към работа в конкретни насоки:
Клиентката имаше зависимост към одобрението, съчетана със страхове от отхвърляне и провал. Каквото и да прави човекът до нея, когато я няма битката за одобрение, той става безинтересен, дори да се държи само по нейния начин. На нея й беше нужна играта – да завоюва, спечели, да си докаже, че става, и е търсена и харесвана. А след това наново. Този механизъм, повтарящ се отново и отново, води до временно удовлетворение на стремежа към одобрение и превъзходство. Но тъй като това е деструктивен цикъл, той никога не довеждаше до трайни резултати. Бягството от ситуациите, в които клиентката беше отхвърлена, е водено от страха да се сблъска с провала. Интересът към мъжете не е към тях самите като личности, като хора, като интелекти, а към търсене на „победата“, очакването и получаването на отговорите, нужни на нейните страхове. По тази причина тя всъщност никога не се „срещаше“ с мъжа, той не я интересуваше, важно е било само как откликва на нейните потребности. Това поведение се е усещало бързо от самоуверените и добре оценяващи се мъже. С една или друга цел, те са й обръщали внимание за кратко. Имало е и други, които към момента са били в подобна психологична динамика. С тях временно се е получавало, докато на единия му омръзне или си намери нов партньор. А е имало и такива, които подобно на нея, са имали нужда от внимание, одобрение и приемане и са се подвели за известно време по това, което им дава.