Чрез препоръка от познати бях потърсен от жена на 27 – годишна възраст. Нейният проблем се изразяваше в това, че не беше доволна от интимните връзки, които до момента имаше в живота си. Сподели ми, че се чувства зле, когато нещата не се получават с партньор, когото тя иска. Когато пък намери подходящ такъв, се опитва да го моделира по свой образ и подобие или да изисква от него да е постоянен неин сателит. Държеше партньорите постоянно да я хвалят, а любовта им към тях беше изискваща и обсебваща. Цялата вина за прекратяването на своите връзки винаги беше прехвърляна върху другия. Тя търсеше голямата любов, но дори такава да се появяваше, клиентката не знаеше как да я оцени и задържи в живота си. Сподели, че мъжете до нея бързо й омръзват. При намерение за задълбочаване на отношенията, тя често си е тръгвала. След първоначалната идеализация, следваше мощно обезценяване и прекратяване на връзката. Като закономерно следствие, всичко гореизброено я тласкаше към самосъжаление и демотивация, които намираха проявление по отношение на повечето нейни ежедневни дейности.

След внимателен анализ на споделеното, достигнах до следните изводи, които ме тласнаха към работа в конкретни насоки:
Клиентката имаше зависимост към одобрението, съчетана със страхове от отхвърляне и провал. Каквото и да прави човекът до нея, когато я няма битката за одобрение, той става безинтересен, дори да се държи само по нейния начин. На нея й беше нужна играта – да завоюва, спечели, да си докаже, че става, и е търсена и харесвана. А след това наново. Този механизъм, повтарящ се отново и отново, води до временно удовлетворение на стремежа към одобрение и превъзходство. Но тъй като това е деструктивен цикъл, той никога не довеждаше до трайни резултати. Бягството от ситуациите, в които клиентката беше отхвърлена, е водено от страха да се сблъска с провала. Интересът към мъжете не е към тях самите като личности, като хора, като интелекти, а към търсене на „победата“, очакването и получаването на отговорите, нужни на нейните страхове. По тази причина тя всъщност никога не се „срещаше“ с мъжа, той не я интересуваше, важно е било само как откликва на нейните потребности. Това поведение се е усещало бързо от самоуверените и добре оценяващи се мъже. С една или друга цел, те са й обръщали внимание за кратко. Имало е и други, които към момента са били в подобна психологична динамика. С тях временно се е получавало, докато на единия му омръзне или си намери нов партньор. А е имало и такива, които подобно на нея, са имали нужда от внимание, одобрение и приемане и са се подвели за известно време по това, което им дава.

Но скоро, след първоначалната идеализация, те стават скучни, защото не й дават предизвикателството, тръпката да губи, да се бори и да победи. „Любовта“ към тези партньори всъщност беше проекция на характерови липси и компенсации, както и средство за временно овладяване на собствените страхове. В първоначалната идеализация реалният образ на партньора е бил изцяло подменян от свръхочаквания, приписвани позитиви, които на практика не са съществували, маниакални планове за бъдещето, розови клетви, изненади и обещания. Тя не е правила тези жестове със зла умисъл. Просто чрез тях е намирала път към… себе си. Нейната същност имаше нужда от цялата тази емоция. Но по грешен начин. Това обясняваше факта, поради който често попадаше на партньори, с които не може да се гради, тъй като не са стабилна основа за развитие на трайни взаимоотношения. Във втората фаза – обезценяването, тя проектираше всичко негативно върху партньора, като по този начин отказваше да поеме отговорност и за своя принос и така да научи уроците си, които да я надградят и усъвършенстват. Прехвърляйки всичко „черно“ върху другия, тя реално бягаше от собствените си страхове.

Клиентката искаше успешна връзка, но забравяше, че е необходимо първо да изгради добра и съзнателна връзка със себе си. Именно поради това, работихме за развиване на емоционална интелигентност и зрялост, повишаване на самооценката и развиване на асертивно общуване, съчетано с поставянето и отстояването на здрави граници. Пренаредихме нейните приоритети, видяхме какво стои зад страховете – откъде са дошли, кое ги отприщва и до какво водят. Дадохме отговори на въпроса защо винаги попада на „неподходящи“. Увери се, че животът има „навика“ да повтаря ненаучените уроци от миналите ни връзки и да ни среща със сходни ситуации, докато не ги научим. Работихме активно върху страховете от провал, изоставяне, отхвърляне, неодобрение, както и произтичащите от тях механизми на защитно вкопчване, идеализация и използване на другия като средство за удовлетворяване на незадоволени вътрешни потребности. Открихме приноса и на някои токсични родителски стилове, допринесли за оформянето на определени нейни базови и междинни убеждения. Осъзнахме ползата от вътрешната, а не външната локализация на контрола. Защото, подобно на яйцето, животът се ражда отвътре навън, а не обратното. Върнахме смисъла и вярата за красивото и хубавото в любовта.
Вследствие на всичко това, днес тя вече е „готова“ за истинската любов, защото именно тя дава смисъл и пространство за стабилни отношения и развитие на пълноценна връзка. Вече може да обича от чувството на цялостност и достатъчност, което поражда желание да дава и получава любов, както и да приема другия такъв, какъвто е, а не да се вкопчва в него от позиция на слабост и недостатъчност. Повечето от подходите и манипулациите на другите към нея бяха преустановени, защото вече нямаше към кои нейни страхове и вътрешни дефицити да се „закачат“. Защото любовта не се случва, когато има неосъзнати страхове, които не са преработени в смелост и увереност. И това е логично. В живота ни намира онова, което е израз на дълбоката ни същност и намерения.
Не знам дали към настоящия момент е срещнала любовта на живота си. Но знам със сигурност, че е създала всички необходими условия и предпоставки за това. И дори да не я срещне никога, тя е достигнала до пътя към най-важната любов в света – тази към себе си, тъй като тя е основен фундамент за изпитването на любов и към всички други. Ако ние не знаем как да обичаме себе си, как бихме могли да дарим любов на другите?