С развитието на технологиите и динамичното ежедневие на повечето хора, все по-голяма популярност добиват приложенията за онлайн запознанства. Те ни предоставят възможността да избираме с кого да осъществим комуникация съобразно нашите вътрешни критерии. Но въпреки това, там фигурират много хора, които не са успели да намерят партньор и дори са силно разочаровани от досегашния си опит. В долуизложеното съм очертал някои от основните причини за това.
Приложенията за запознанства се създават от цял екип специалисти. Чрез използването на специални похвати като конкретни светлини, тонове и цветове, дизайнерите целят ние да харесаме създадения от тях продукт, да го ползваме редовно, да плащаме за определени негови допълнителни функции и в крайна сметка да се връщаме отново. Това е така, тъй като този дизайн и функции, подобно на зависимостите, довежда до отделянето на определени невротрансмитери /ендорфини/, които ни карат да се чувстваме добре и поне за момент намаляват нивата на тревожност и вътрешна празнота, като успоредно с това продават и надежда за хората, които са на път да я загубят.
Когато открием човек, който ни харесва и установим, че той също ни е харесал, ние се чувстваме валидирани, значими, харесвани и радостни. Това е така поради отделянето на допамин и адреналин в мозъка ни. Вследствие на това, мозъкът започва да търси още от същото усещане, за да има възможността отново да изпита тези хубави преживявания. А това е най-добрият начин да направиш от някого траен абонат на услугата ти.
Ясно е, че нашият мозък иска да се чувства добре и когато често ползваме конкретно приложение, това започва да ни харесва още по-силно. Крайният резултат от тази системна употреба е пристрастяване. Коварният механизъм се изразява в това, че колкото повече ползваме подобни приложения, толкова повече се пренасищаме с гореописаните емоции и в един момент започваме да прегаряме, тъй като центровете в мозъка са създадени така, че да балансират подобни усещания. И когато дълго сме били в положителното, след това, съвсем закономерно, той ни праща и в отрицателното, защото не можем да бъдем щастливи 24 часа в денонощието. Това пренасищане е вредно, тъй като когато върху рецепторите на допамин се изливат големи количества от него, те са адаптират и стават по-нечувствителни. Вече не реагират толкова силно на същото количество допамин. Съответно човекът не изпитва толкова голямо удоволствие.
Поради голямото предлагане и разнообразие, хората стават твърде критични и с лекота отхвърлят дори едни заслужаващи си предложения. Тази свръхкритичност намалява и шансовете за намиране на партньор.
