С развитието на технологиите и динамичното ежедневие на повечето хора, все по-голяма популярност добиват приложенията за онлайн запознанства. Те ни предоставят възможността да избираме с кого да осъществим комуникация съобразно нашите вътрешни критерии. Но въпреки това, там фигурират много хора, които не са успели да намерят партньор и дори са силно разочаровани от досегашния си опит. В долуизложеното съм очертал някои от основните причини за това.
Приложенията за запознанства се създават от цял екип специалисти. Чрез използването на специални похвати като конкретни светлини, тонове и цветове, дизайнерите целят ние да харесаме създадения от тях продукт, да го ползваме редовно, да плащаме за определени негови допълнителни функции и в крайна сметка да се връщаме отново. Това е така, тъй като този дизайн и функции, подобно на зависимостите, довежда до отделянето на определени невротрансмитери /ендорфини/, които ни карат да се чувстваме добре и поне за момент намаляват нивата на тревожност и вътрешна празнота, като успоредно с това продават и надежда за хората, които са на път да я загубят.
Когато открием човек, който ни харесва и установим, че той също ни е харесал, ние се чувстваме валидирани, значими, харесвани и радостни. Това е така поради отделянето на допамин и адреналин в мозъка ни. Вследствие на това, мозъкът започва да търси още от същото усещане, за да има възможността отново да изпита тези хубави преживявания. А това е най-добрият начин да направиш от някого траен абонат на услугата ти.
Ясно е, че нашият мозък иска да се чувства добре и когато често ползваме конкретно приложение, това започва да ни харесва още по-силно. Крайният резултат от тази системна употреба е пристрастяване. Коварният механизъм се изразява в това, че колкото повече ползваме подобни приложения, толкова повече се пренасищаме с гореописаните емоции и в един момент започваме да прегаряме, тъй като центровете в мозъка са създадени така, че да балансират подобни усещания. И когато дълго сме били в положителното, след това, съвсем закономерно, той ни праща и в отрицателното, защото не можем да бъдем щастливи 24 часа в денонощието. Това пренасищане е вредно, тъй като когато върху рецепторите на допамин се изливат големи количества от него, те са адаптират и стават по-нечувствителни. Вече не реагират толкова силно на същото количество допамин. Съответно човекът не изпитва толкова голямо удоволствие.
Поради голямото предлагане и разнообразие, хората стават твърде критични и с лекота отхвърлят дори едни заслужаващи си предложения. Тази свръхкритичност намалява и шансовете за намиране на партньор.
Въпреки това, по силата на навика и очакване на нови положителни емоции, хората прибягват към приложенията отново. Когато мотивите за това са определени травми и страхове /от отхвърляне, самота, провал и други/ това още повече подсилва вече усвоения модел на връщане и бързо увеличава мотивацията ни да го направим отново, защото вярваме, че винаги има някой по-добър за нас от човека, с когото комуникираме в момента.
В подобен тип приложения често обектът на нашето внимание не е представен реалистично. Много хора описват себе си в светлина, която няма общо с реалната им такава и лишава от автентичност. Това се случва и поради липсата на контакт на живо и възможността за разчитане на невербалните сигнали по време на комуникацията. Така се лишаваме от множеството позитиви, които предлага живото общуване и възможността да опознаем другия много по-всестранно.
Ползването на приложения довежда и до създаването на една фалшива и илюзорна среда. То лишава от нормалните човешки усилия за спечелване на партньора, тъй като само с един клик и след няколко секунди вече имаме всичко, а списъкът от възможности е безкраен и не изисква никакви усилия и мотивация, освен скролването наляво и надясно, докато сме разположени удобно на мекия диван. Това води и до понижаване на комуникативните ни умения, тъй като те не са същите като в жива среда и запознанство. В реалността, обаче, мозъкът ни не е настроен да възприема обективната действителност и да работи по този начин. Там нито всички хора изглеждат толкова добре, нито са толкова много на брой, нито пък са поднесени по такъв лесен и удобен начин, предоставящ възможността за започването на непосредствена комуникация.
Всеки, който ползва подобни приложения, е воден от различни мотиви. За съжаление, при много хора те не са особено сериозни и осъзнати, или са средство за компенсация на собствени вътрешни страхове и травми. Една част от регистрираните целят задоволяване на собственото си любопитство, други се забавляват, трети искат да утвърждават егото си, чувствайки се търсени и харесвани, четвърти компенсират липсващата самооценка или потвърждват наличието на изключително високата такава, пети играят роля, която няма общо с тяхната реална същност, шести се опитват да сбъднат свои нереалистични очаквания, седми търсят непознати хора за отдушник, а осми пък се предпазват от отхвърляне, защото то няма да е толкова болезнено като на живо.
Освен в приложенията за запознанства, аналогично е положението и в социалните мрежи. Въпреки многото получени лайкове и създадени приятелства, ние не можем да наречем всеки фигуриращ там истински приятел, нито да твърдим, че лайкът наистина показва одобрение. Подобно на приложенията, получаването на много харесвания и приятелства /били те и фалшиви/, наводнява мозъка с допамин, а това ни кара да се чувстваме значими и харесвани и да се връщаме отново.
В социалните мрежи рядко поднасяната информация е обективна. Тя е предствена едностранно, тъй като там всеки демонстрира колко е щастлив, доволен, успешен. На подсъзнателно ниво това буди желание за сравнение и възможност за преживяване на лична неудовлетвореност.
Затова оптималният баланс винаги е в намирането на „златната среда“. Приложенията имат своята функция и когато се ползват по предназначение, с мярка и с подходящата реалистична нагласа, всичко гореизброено рядко би се случило. Макар и малко на брой, съществуват хора, които наистина успяват да срещнат своя човек или поне да открият добри приятели и познати. Контролът и изборът са в нас самите. Когато това търсене не се осъществява на всяка цена, с твърде големи и нереалистични очаквания и е придружено с нужната осъзнатост и трезва преценка, има шансове да срещнем бъдещия си партньор и там.
