С развитието на технологиите, онлайн приложенията за запознанства предоставят възможност да се срещаме с почти всеки по света, възползвайки се от комфорта на собствения си дом. Те се ползват масово и в някои случаи наистина работят. Но въпреки това, там фигурират все повече хора, които не са успели да намерят партньор и дори са силно разочаровани от досегашния си опит.

Чрез използването на специални похвати като определени светлини, силни звуци, цветове и бързи малки графики, дизайнерите на приложения за запознанства работят усилено, за да ни накарат да харесваме престоя си там и да желаем да се връщаме отново.
Според научните изследвания приложенията за запознанства стават пристрастяващи чрез неврохимичните промени, които се случват в телата ни, докато ги използваме. Тяхното ползване довежда до отделянето на ендорфини, което може да намали нивата на тревожност, а това ни кара да се чувстваме добре.

Когато съвпаднем с някого, чувството е сякаш сме спечелили нещо. Това довежда да отделяне на допамин и адреналин в мозъка ни. Чрез тях се чувстваме валидирани, значими и харесвани. И това е направено нарочно, тъй като е добър начин да мотивираш някого да оцени услугата и да поиска да я ползва отново. Това е така, тъй като мозъкът създава верига за обратна връзка. След като свикне с неврологичното освобождаване, той се научава да предвижда и възнаграждава самото излагане на източника на това освобождаване. Това се описва като усещане за награда и търсене на повече от същото, за да се получи прилив на възбуда.

Нашият мозък иска да се чувства добре. И то през цялото време. Затова тази обратна връзка може да доведе до пристрастяване. Той ни ни кара да търсим отново и отново това преживяване на удоволствие. Това, обаче, в един момент води до пренасищане на мозъка на биохимично ниво и следователно до усещането за прегаряне, чувство на самота и изолация.

Другият аспект е свързан именно с пренасищането. От една страна, хората обичат да имат много възможности за избор, защото това увеличава шанса да намерят точно това, което търсят. От друга страна, когато ги имат, те често започват да забавят решенията си и стават все по-недоволни от избора на опции, които са на разположение.

Според изследванията, потребителите стават все по-склонни да отхвърлят опциите за партньор, докато разглеждат все повече и повече снимки, което довежда до по-малка вероятност да намерят такъв, тъй като се разфокусират и загубват в хилядите опции. Критичността им се повишава драстично. Безкрайният набор от опции за партньори в приложенията за запознанства привлича хората, но огромният брой възможности за избор ги прави все по-недоволни и песимистични и следователно е по-малко вероятно да намерят партньор.

Въпреки това, те се връщат към приложенията отново, тъй като, дори да ги ползват рядко, надеждите за романтична връзка се възкресяват отново, предизвиквайки прилив на мотивация да се стартира ново търсене, което насочва вниманието обратно към тях.
В подобен тип приложения често обектът на нашето внимание не е представен реалистично. Най-често това е по отношение на определени физически, поведенчески или емоционални дадености, което лишава от придобиване на пълна и всестранна представа за отсрещната личност. Други хора пък представят себе си в светлина, която няма общо с реалната им такава и лишава от автентичност. Това се случва и поради липсата на контакт на живо и възможността да разчитане на невербалните сигнали.

Приложенията свързват своите потребители с очевидно безкраен списък от възможности за запознанства, карайки да изглежда, че винаги има някой по-добър за вас от човека, с когото излизате или дори просто се срещате в момента.
В много от случаите се постига и ефектът на свръхстимулиране – отваряйки приложението, след няколко секунди имате всичко. Всяко едно живо същество ще предпочете пътя на по-малкото усилие, за да получи награда. В случая наградата не само че не иска полагането на усилия, тя е (за примитивната част на мозъка ви) и по-силна: много различни хора, прилив на нови и нови в поредния таб на браузъра, правещи това, което искате (че и повече) и без умора. В действителността няма такова нещо и мозъкът ни не е настроен да възприема и работи по този начин. В реална обществена среда нито всички хора изглеждат толкова добре, нито са толкова много на брой, поднесени по такъв лесен и удобен начин, предлагаш започването на непосредствена комуникация.

Тревожен сигнал е да приемете, че ако ви е трудно да установявате връзки в приложения за запознанства, проблемът е във вас. Защо той не е там?

Защото много хора ги използват, за да:
• задоволят собственото си любопитство
• се забавляват, когато няма какво друго да правят
• само за повишаване на егото си
• за компенсиране на липсващата самооценка или потвърждение на изключително високата такава
• за влизане в поведенческа и характерова роля, която няма общо с тяхната автентичност
• за съзнателно или несъзнателно създаване на нереалистични очаквания
• за „предпазване“ от отхвърляне – ако някой не ги хареса, е много по-лесно да го блокират или изтрият, отколкото ако разговарят на живо.
• за използване на непознати хора за отдушник или получаване на безпристрастно мнение

Наред с това, при повечето посетители се забелязва липса на реални намерения за сериозна комуникация и осъзнатост по отношение на търсенето.
Подобни приложения често допринасят за „обезкървяването“ на социалните умения, тъй като, използвайки ги, се лишавате от множеството позитиви, които предлага живото общуване и възможността да опознаете другия много по-всестранно.

Аналогично е положението и в социалните мрежи. В определени случаи те формират невярното убеждение, че се чувствате харесвани и подкрепяни от всички и можете да наречете приятели обикновени виртуални познати. Подводният камък при тях е, че могат да ви правят зависими от мнението на другите. Самото получаване на лайкове и множеството прегледи на вашите сторита бомбардират мозъка с допамин и ви карат да искате да се харесате на себе си и другите още повече, акцентирайки повече на тяхното мнение, отколкото на своето собствено. Запитайте се кога за последно направихте снимка за себе си, а не за другите онлайн?

В социалните мрежи рядко поднасяната информация е обективна. Тя е предимно положителна, тъй като голяма част от посетителите демонстрират, че имат чудесен живот. Това може да предизвиква желание за сравнение, неудовлетвореност и комплекси за малоценност. В пълна сила това се отнася за най-младото поколение, което живее в в тях почти денонощно, буди се с десетки известия и по няколко пъти на ден получава страхотна оценка от другите за външния си вид, мисленето си и интересите си. Това от своя страна довежда до още повече производство на допамин, тъй като човекът е любопитен дали няма ново известие, а самата проверка на това довежда и до производството му. В определени случаи се стига до размиване и загуба на собствена представа и критичност. Има случаи, в които дадени потребители буквално изтриват свои постове или снимки, които са събрали малко лайкове.
Защо това производство на допамин е вредно и може да доведе до неудовлетвореност?
Когато върху рецепторите на допамин се изливат големи количества от него, те са адаптират като стават по-нечувствителни. Вече не реагират толкова силно на същото количество допамин. Съответно индивидът не изпитва толкова голямо удоволствие.
Затова оптималният баланс винаги е в намирането на „златната среда“. Когато приложенията се ползват по предназначение, с мярка и с подходящата реалистична нагласа, всичко гореизброено трудно би се случило. Макар и малко на брой, съществуват хора, които наистина успяват да срещнат своя човек или поне да открият добри приятели и познати. Контролът и изборът са в нас самите.