В днешната статия ще разгледам едно състояние, което преживяват много хора, но голяма част от тях не го признават поради срам, невъзможност за разбиране от околните или страх, че ще ги помислят за странни. То се нарича мизофония и означава свръхчувствителност към определени звуци и дразнене от тях.

Какво е мизофонията и какви емоции поражда в нас?

Тя е синдром, който се свързва с твърде висока чувствителност към определени звуци – дъвчене и мляскане, сърбане, хрупане, преглъщане, прочистване на гърлото и храчене, щракане с химикал, почукване, скърцане, подсмърчане, тропане. При преживяващия състоянието тези звуци са непоносими. Реакцията в такива ситуации е свързана със силно желание за прекъсването им или напускане на мястото и средата, от които се чуват. Това е съпроводено и с различни емоции и телесни усещания – на раздразнение и отвращение, гняв, агресия, неудържим порив за физическо или вербално избухване, тревожност или паника, чувство за липса на контрол и безпомощност, стягане или напрежение в гърдите или тялото, ускорен сърдечен пулс, повишено кръвно налягане и дори температура. Стимулите са различни за всеки човек и могат да се променят във времето. Дори когато първоначално негативната реакция е насочена само към един звук, на по-късен етап е възможно човекът да развие непоносимост и към други.

Развитие на мизофонията

Тя обикновено се развива в пубертета, като засяга по-често жените. Първият звук, предизвикващ остра негативна реакция, най-често се издава от родител или член на семейството, като е възможно впоследствие стимулите да стават все повече.

В случай, че човекът преживява тревожно или биполярно разстройство, то вероятността от възникване и развитие на мизофония се увеличава.

Причини 

Макар че все още няма ясно и категорично изследване, което да разкрие конкретната причина за мизофонията, според някои проведени проучвания, тя се дължи на тясна, свръхчувствителна връзка между слуховите полета в мозъчната кора и салиентната мрежа. Слуховите полета са онази част от мозъка, която обработва звуците, а салиентната мрежа решава на кои звуци и друг вид стимули да обърнем внимание и на кои не. Нетипичната връзка между тях води до повишена активност в някои области на мозъка, което от своя страна предизвиква силна емоционална реакция.

Πpeз 2021 г. нoвo пpoyчвaнe ycтaнoви, чe мизoфoниятa, cчитaнa зa paзcтpoйcтвo в oбpaбoтĸaтa нa звyĸoви eмoции, вcъщнocт e peзyлтaт oт cвpъxaĸтивиpaнe нa мoтopнaтa нeвpoннa cиcтeмa, cвъpзaнa c движeниятa, ĸoитo зaдeйcтвaт нeпpиятнитe звyци и oбpaзи.

В научните среди се подкрепя виждането, че състоянието корелира пряко с психологичната проблематика от спектъра на обсесивно компулсивното разстройство, както и че вероятно споделя подобен неврален механизъм на проявата си.

Последствия 

Най-честото последствие е избягването на определени ситуации или хора, което влошава социалното функциониране. Освен това, самото дразнене повишава отделянето на стресови хормони от тялото поради неговата свръхактивация. Възможно е системното и силно дразнене от звуците да доведе до развитие на панически атаки, депресивни състояния, различни форми на психосоматика или физически симптоми на тревожност, както и до задълбочаване на вече съществуващо разстройство.