Напоследък все по-често чуваме за случаи, свързани с проява на агресия по пътищата. Повечето от нас са изпитвали чувството на вдигащия се за секунди адреналин, съчетано с почти пълната загуба на способност за адекватна и разумна преценка на обстоятелствата, когато някой ни засича или грубо нарушава определено наше право. Разбира се, 5 минути след това може и да съжаляваме, но на момента сме способни на разрушителни действия. В подобни ситуации повечето хора са изправени пред психологически конфликт. Най-често той варира между две основни полярности – да не обръщат внимание на случващото се, или да влязат в открита конфронтация с другия.
Обикновено аргументите, които се привеждат в полза на първия вариант с неглижирането са, че е по-добре да замълчим и да „преглътнем“, пред алтернативата да влезем в конфликт, с всички възможни последствия от това. Но тогава често се питаме можем ли все ние да сме тези, които преглъщат егото и си казват „от мен да мине“? Това не винаги има здравословни последствия както във физически, така и в психологически план.
При втория вариант, свързан с откритата конфронтация, хората решават, че по този начин ще накажат другия, ще си го изкарат на него, ще му прехвърлят гнева си и ще постигнат вид справедливост.

Къде е проблемът?

Често подобно „преглъщане“ на конфликта води до психологическо „задавяне“. Това е така, тъй като тук не става въпрос за здраво смирение, промяна във възприятието на ситуацията или съзнателен избор, а за своеобразно мазохистично потисничество, при което ние потъпкваме афекта и фрустрацията си някъде дълбоко в нас. Също така е възможно да се самообвиняваме, защото вярваме, че като сме си замълчали, другият би се възприел за безнаказан и ще продължава да проявява подобно поведение и то с още по-голяма увереност.
При втория вариант, касаещ откритата конфронтация, освен разрушителните последствия, често ние не можем да постигнем никакъв резултат. В толкова нагнетена, афектна и пълна с вътрешни съпротиви ситуация, няма как да „превъзпитаме“ другия, или да го накараме да приеме нашата гледна точка и да съжалява.

Кои са психологическите особености на проявяваната агресия по пътищата?

Шофирането е индивидуална дейност и независимо че шофьорът е сред други хора, в колата си той се чувства сам и в анонимност. Не е видим толкова, колкото когато проявява пряка агресия извън нея, и така той започва да се смята за недосегаем. Тогава се идентифицира с автомобила си и реагира на навлизането в личното пространство, като изпреварва, засича, свири по светофари или кръстовища, псува, заплашва с бой, или прави други нарушения. В повечето случаи агресивното поведение е породено от